На 3 ноември 1982 г. на летище Толбухин, днешен Добрич, кацат четири закупени за България самолета МиГ-25 – три разузнавателно-бомбардировъчни МиГ-25РБ и един учебен МиГ-25У. За събитието, от което днес се навършват 44 години, припомнят от Музея на авиацията в Крумово.

Машините влизат в състава на 26-и разузнавателен авиополк, в специално сформирано звено за оперативно разузнаване, пряко подчинено на Генералния щаб на Българската народна армия. Трите МиГ-25РБ са с бордни номера 731, 736 и 754, а учебният самолет носи номер 51.

Първият полет е на 8 декември 1982 г. с двуместния МиГ-25У. Зад управлението са полковник Влаю Генов и съветският летец изпитател майор Мироненко. За около 30–35 минути екипажът извършва полет над България на височина 22 000 метра, достигайки скорост до 2500 км/ч.

МиГ-25РБ е предназначен за фотографско и радиотехническо оперативно разузнаване, като може да изпълнява и бомбардировъчни задачи. По данни на музея основните му ешелони на полет са между 19 000 и 24 000 метра, а скоростта при тези задачи достига до 3000 км/ч. Освен разузнавателната апаратура самолетът може да носи до пет тона бомбов товар.

Оборудването включва система за радиотехническо разузнаване „Вираж СРС-4А“ и аерофотокамери. В България машините изпълняват преди всичко разузнавателни задачи за нуждите на българската армия и Варшавския договор.

Впечатляващи са и размерите на самолета – 22,30 метра дължина и 14,10 метра разпереност на крилете. Максималната му стартова маса е 41 200 килограма, а задвижването се осигурява от два двигателя Р-15Б-300.

На 12 април 1984 г. България губи МиГ-25РБ с борден номер 736. Експлоатацията на останалите самолети продължава до май 1991 г.

След промените през 1990 г. и заради скъпата поддръжка е взето решение МиГ-25 да бъдат разменени със СССР за пет самолета МиГ-23МЛД. Така приключва близо деветгодишният период на служба на тези машини в българската авиация, започнал на летището край Добрич.

Снимката е илюстративна