Европейската идея е идеята, че заедно сме по-добре, отколкото поотделно. За нас тя е трудна. За нация от индивидуалисти и воеводи да бъде участник в общи процеси е предизвикателство. “Те ли ще ми кажат на мене?!”. Виждаме го на всички нива в обществото ни - от раздробения парламент, та чак до анекдотичните примери от общото събрание на всяка етажната собственост. В днешните сложни времена обаче е важно да си припомним, че “сам юнак на коня” може и да звучи героично, но е формула от миналото, което Европа с основание е оставила зад гърба си.

Всъщност Европа е нашето училище по принадлежност. Не поетичната принадлежност към родината, с която сме свикнали, а една съвсем практична принадлежност. Когато през 1950 г. френският външен мистър Робер Шуман предлага Франция и Германия да обединят производството си на въглища и стомана, идеята му е забележителна в простотата и практичността си. Ако имаме общ икономически интерес, казва той, войната помежду ни ще бъде не просто немислима, но и невъзможна. Тази идея е спасителна за опустошената от две световни войни Европа. Върху нея стъпва всичко, надградено в този съюз след това - вдигнатите граници, общите ценности, споделената грижа за човешките права…

74 години по-късно Европейският съюз има, естествено, своите трески за дялане (като всяка етажна собственост). Но той е без никакво съмнение най-добрата, най-демократичната и най-работещата формула за съвместното ни съществуване на Стария континент. И въпреки че тук понякога все още сричаме от буквара на европейската си идентичност, за България ползите от членството в Евросъюза са несравнимо повече от неудобствата.

И ако нещо ми се иска да запомним днес, то е това - Обединена Европа е родината на мира помежду ни. Обединена Европа е родината на споделения просперитет.

Ивайло Мирчев

народен представител от

“Продължаваме Промяната - Демократична България”