„Чувствам се удовлетворена за това, което съм направила.“ Така д-р Маргарита Новоселска описва равносметката си след признанието на Районната лекарска колегия в Добрич. Наградата за дългогодишна дейност в медицината и активен принос към развитието на специалността я връща към пациентите, колегите и структурите, за които е работила.

За нея отличието е повод да си спомни не само трудностите, но и постигнатото – резултатите от лечението, развитието на психиатричните услуги и усилията хората с психични заболявания да получават подкрепа и извън лекарския кабинет.

„Приемам я наистина с радост и с благодарност“, споделя тя пред Про Нюз Добрич.

В разговора д-р Новоселска припомня и работата си в областта на социалните услуги. Като пример посочва Дневния център за лица с психични увреждания към Центъра за психично здраве "Д-р Петър Станчев" Добрич. Това е част от професионалния ѝ път, за която говори с удовлетворение – грижата да продължава и в ежедневието на човека.

Когато обаче става дума за общественото отношение към психиатрията, оптимизмът ѝ е значително по-сдържан.

„Стигмата си остава“, казва д-р Новоселска. Според нея специалността продължава да бъде подценявана, а предразсъдъците към психичните заболявания трудно отстъпват. Въпреки усилията през годините тя не вижда достатъчно значима промяна нито на местно, нито на национално ниво.

Най-острата ѝ критика е към разликата между публичната реакция при скандал и всекидневната грижа за пациентите.

„Когато стане въпрос за нарушаване правата на пациента, тогава всички вкупом тръгват да говорят“, отбелязва тя. По думите ѝ далеч по-малко внимание получава въпросът какво трябва да се направи, за да живеят тези хора по-добре и да получават необходимата подкрепа.

Д-р Новоселска припомня, че психиатрични програми са създавани и променяни нееднократно. Оценката ѝ обаче е, че това не е довело до достатъчен напредък в реалната помощ за хората.

Лекарската колегия в Добрич отличи петима медици за принос към медицината (ВИДЕО)

Зад видимите прояви има и невидимо страдание. Тя насочва внимание към онези, чиито трудности не привличат погледите на околните и които остават извън специализираната помощ. „Останалите страдат, просто страдат“, казва психиатърката.

Според нея душевното състояние често остава последният въпрос, който се поставя при търсенето на помощ. Затова настоява човекът да бъде изслушван и да се обръща внимание на неговите страхове, преживявания и средата, в която живее.

Към читателите д-р Новоселска отправя призив да бъдат по-добронамерени към самите себе си. Да не свеждат представата за собствената си личност единствено до трудностите и диагнозите и да търсят възможности за промяна.

„Как да стане по-добре от това?“ и „Какво още е възможно?“ са въпросите, които тя предлага като личен начин за пренасочване на вниманието от непрекъснатото премисляне на конфликта към възможния изход. Подобна нагласа може да бъде част от грижата за себе си, но не замества професионалната оценка и назначеното лечение.