Свети апостол Филип се родил в Кесария Палестинска. Избран за дякон, той усърдно изпълнявал задълженията си. Юдеите, като видели, че броят на вярващите все повече се увеличава, започнали да преследват Божията църква. Те убили с камъни архидякон Стефан. Мнозина вярващи напуснали Йерусалим и се пръснали по различни посоки. В градовете и селата, където се пръснали, те усърдно проповядвали словото Божие. Тъй че това гонение послужило за все по-широко разпространение на християнската вяра.

Като оставил Йерусалим, Дякон Филип дошъл в Самария, където усърдно проповядвал благата вест за спасителното дело на Богочовека. Народът с радост го слушал и се удивлявал на чудесата, които той вършел. Филип прогонвал нечисти духове и изцерявал болни. Повярвали в проповедта му много хора. В Самария имало един човек на име Симон, известен като магьосник. Той също приел светото кръщение от Филип. Апостолите, които продължили да пребивават в Йерусалим, чули, че много жители на Самария приели словото Божие благодарение на дякон Филип, който в служението си се издигнал до степен на апостол. От Кесария Филип дошъл в лидийския град Тралия, Мала Азия. Тук служил на Църквата като епископ тралийски. Обърнал мнозина към Христа. Вършил и тук, както по много други места, големи чудеса. Починал в дълбока старост, обичан от цялото си многобройно паство.

Преп. Теофан Начертани живял във втората половина на осмия и първата половина на деветия век. Родината му е Палестина. Теофан и по-големият му брат Теодор, паметта на когото се празнува на 27 декември, били монаси в палестинския манастирът „Св. Сава“. И двамата са наречени „начертани“, защото, по заповед на византийския император Теофил, иконоборец, по лицата им били начертани чрез нагорещени игли „позорни стихове“, които всъщност ги представяли като славни поборници и защитници на иконопочитанието. Теофан бил син на благочестиви родители, които особено се отличавали със страннолюбие. Възпитани в дух на благочестие, получили и добро образование в дома на богатия си баща. Теофан и брат му Теодор постъпили на монашеско служение в лаврата „Св. Сава“. Плодовете на благодатното възпитание и образование се появили в подвига им през всички следващи дни на живота им. През време на иконоборството в продължение на 25 години, Теофан бил ревностен защитник и изповедник на Православието. Такъв защитник и изповедник бил и брат му Теодор. И двамата били подложени на най-жестоки изтезания. Теофан Начертани претърпял окови, глад, заточение. Неговият брат и сподвижник, Теодор, умрял в заточение. Теофан доживял до времето, когато било прекратено иконоборството. Бил избран и поставен от цариградския патриарх св. Методий и Никейския митрополит. Намерили се хора, недоволни от тоя избор. Те възразявали, че Теофан е сириец и че няма кой да поръчителствува за него, да установи, че е православен, а не иконоборец. Преподобни Теофан оставил редица съчинения в защита на Православието. Особено е известен като писател на канони, броят на които стига до 145. Тия от тях, които са посветени на светите апостоли, се считат като най-хубави.