Министерството на културата подготвя промяна в модела за финансиране на значими археологически обекти в страната. Обсъждат се финансови програми с продължителност две-три години, които да позволят по-дългосрочно планиране на проучванията, консервацията, опазването и социализацията на обектите.

Това съобщи министърът на културата Евтим Милошев по време на работното си посещение на нос Калиакра на 11 август т.г. Ден по-рано той е посетил и Праисторическия комплекс Провадия-Солницата, където е разговарял с ръководителя на археологическите проучвания акад. Васил Николов.

„Обмисляме финансови програми, които да бъдат с по-дълга продължителност - две-три години, за да могат екипите да правят планиране, да могат да правят управление на процеса. Археологията е сезонна работа, има процес на консервиране и когато има финансиране, което е гарантирано за по-дълъг период на значими археологически обекти, това помага много за организирането на процеса по правилния начин“, заяви Милошев.

По думите му целта е да бъде изграден цялостен модел, който да свързва научните археологически изследвания с опазването на културното наследство, управлението на археологическите обекти и развитието на културния туризъм.

Министърът посочи, че след разкриването на археологическите обекти възниква въпросът за тяхното управление, опазване и съчетаването на научната работа с културния туризъм. Като примери за добри практики той посочи Италия, Турция, Малта, Кипър и Гърция.

По време на посещението на Калиакра Евтим Милошев беше придружен от областния управител на Добрич Руслан Томов, заместник-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов и народните представители Стелиян Гандев и Румен Мунтянов.

Ръководителят на археологическите проучвания на Калиакра и директор на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова и нейният екип представиха находки и резултатите от работата на терен.

Доц. Петрунова постави акцент върху необходимостта от последователност между археологическото проучване, възстановяването на ценните структури и представянето им пред посетителите.

„Веднага тук да стъпят архитектите, да направят проектите, те да бъдат финансирани съответно от Министерството и от Министерския съвет и това да се превърне в една дестинация на културния туризъм, която да носи средства“, посочи тя.

Според нея приходите от културния туризъм могат да създадат възможност за устойчиво продължаване на археологическите изследвания.

„Крайно време е да помислим за неговата добавена стойност“, заяви доц. Петрунова по отношение на богатото културно наследство на България.

Министър Милошев обърна внимание и на условията за посетителите на Калиакра. Той посочи големия туристически поток към носа, но отбеляза, че потенциалът на археологическия обект може да бъде използван по-пълноценно.

По думите му трябва да се мисли за начина, по който обектите посрещат туристите, включително за места, откъдето посетителите могат да купят вода или сувенири и реплики на артефакти. Създаването на план за опазване и управление на археологическите обекти е „особен фокус“ в работата на Министерството на културата, заяви той.

Заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов посочи, че идеята за по-дългосрочно финансиране се обсъжда в археологическата общност от няколко години.

Предвижда се предложението да бъде обсъдено в рамките на следващия месец - месец и половина, като целта е то да намери отражение в правилата за теренните археологически проучвания.

Според Славов промените трябва да позволят още при подготовката на бюджета за 2027 г. своевременно да бъде обявена следващата сесия за финансиране, така че археологическият сезон през 2027 г. да започне с подписани договори и осигурено финансиране.

В рамките на посещението си министър Милошев се запозна и с работата на ученици от Националната гимназия за древни езици и култури, които провеждат археологически стаж на Калиакра.

Той подчерта значението на практическото обучение и взаимодействието между Националния исторически музей, водещите археолози и училищата в системата на Министерството на културата.

„Добавената стойност е голямата цел. Това е наистина есенцията на това, за което говорим и мислим - как към археологията да имаме добавена стойност. Това е част от историята ни, част от културния туризъм, част от възможностите пред регионите за развитие“, заяви Евтим Милошев.