Приключи дванадесетият археологически сезон от проучването на Залдапа – най-големия късноантичен град във вътрешността на Добруджа и Северна България и редом с това знаков раннохристиянски епископски център. Това обяви във фейсбук профила си ръководителят на проучванията проф. д.и.н. Георги Атанасов.

Залдапа се намира до с. Абрит, община Крушари, обл. Добрич, почти на българо-румънската граница. Проучваната тетраконха, своеобразен четирилистник, се явява шестата църква в Залдапа, но вече има податки и за седма в подградието на града.

Редовните археологически проучвания бяха проведени от екип с научни ръководители проф. д.и.н. Георги Атанасов и гл. ас. д-р Александър Харизанов от Националния археологически институт с музей при БАН, заедно с доц. д-р Албена Миланова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Екипът благодари на всички колеги и сътрудници – докторант Александър Иванов, Камен Клисуранов, Петя Василева, арх. Елио Хобдари, арх. Андреа Пампуку, д-р Орлийн Макилфартик, проф. Никола Бодри, Анна Мария и Иван Иванов, както и на Община Крушари и Кирил Жендов за неизменното съдействие и подкрепа.

Основният акцент през 2026 г. бе проучването на раннохристиянската четириконхална църква – единствената известна досега северно от Стара планина и едва втората подобна църква в България след тетраконхата край Перущица. Условно тук може да се добави и тетраконхалния мартириум в Августа Траяна/Стара Загора. Това е седмата подобна църква на Балканите, а изобщо в раннохристиянския свят са около 30. Преимуществено тетраконхите са мартириуми /мавзолеи на светци/, докато разкритата в Залдапа е църква от VI в. за евхаристийни литургии. Изследването на този изключителен паметник продължава вече шести археологически сезон.

Най-значимото постижение тази година е пълното разкриване на монументалната колонада (екзонартекса) пред притвора на храма. Това позволява за първи път да бъде възстановена в цялост представителната западна фасада на сградата.

Проучванията показаха още, че сградата, долепена от север до апсидата, най-вероятно е скевофилакий, който през VI век обединява функциите на протезиса и диаконикона. Южно от църквата продължи разкриването на друга просторна постройка, вероятно с жилищно предназначение, също свързана с храма чрез колонада. Обичайният мрамор и два надписа подпълват представителната колекция.

Източник и снимки: фейсбук, проф. д.и.н. Георги Атанасов

След тазгодишните разкопки вече могат да бъдат определени окончателните размери на комплекса: обща външна дължина на църквата – 23,15 м; обща дължина заедно с колонадата/екзонартекса – 26,60 м; максимална ширина – 16,30 м; размери на самата тетраконха – 19,60 × 16,30 м.

Тези данни позволяват много по-точна архитектурна реконструкция на сградата и затвърждават мястото ѝ сред най-представителните раннохристиянски църкви на Балканите.

За трета поредна година продължи и проучването на голямата, силно опожарена сграда северно от тетраконхата. Предварителните резултати показват, че тя принадлежи към IV–V век, докато самата четириконхална църква е построена през първата половина на VI век.

При осигуряване на необходимото финансиране през следващия археологически сезон основен приоритет ще бъде пълното разкриване, консервацията и експонирането на великолепните подови мозайки, които покриват целия интериор на тетраконхалната църква. В Северна Балгария и Добруджа, където са разкрити близо 200 църкви от IV-VI в. мозаечни пана са открити още само в Марцианопол и Варна. Предстои също да продължат проучванията на сградата южно от храма, както и окончателното разкриване на северната ранна сграда.

Археологическите проучвания на Залдапа продължават да разкриват нови страници от историята на един от най-значимите ранновизантийски градове по Долния Дунав и всяка година приближават неговото цялостно научно изследване