Родова памет, семейни истории и желание за съхраняване на българските традиции събраха десетки участници и гости на първото издание на събора „Заветът“ край Генерал Тошево. Събитието, посветено на добруджанските родове, събра хора от различни краища на Североизточна България, които представиха историята на своите семейства и търсеха пресечните точки между поколенията.

Още в първия ден представители на 12 добруджански рода седнаха около общата трапеза, а всеки от тях разказа за произхода си, за преселванията на своите прадеди и за документите, снимките и спомените, които пазят живи родовите истории. 

Сред участниците беше Добринка Петрова от Силистра – изследовател на материалната култура на Североизточна България и майстор на автентични елементи от народни носии. Тя представи рода Кавалджиеви от село Караново, община Кайнарджа, чието проучване ѝ е отнело няколко години и вече е събрано в книга.

По думите ѝ интересът към родовата история започва от открит надгробен камък на неин прародител, който поражда желание да проследи произхода на семейството си.

„Много е вълнуващо да разбереш откъде произхождаш, от коя етнографска група си и откъде са дошли дедите ти. Самото търсене на корените е изключително интересно. За нашия фестивал има една поговорка – проучи корена си, за да разбереш кой си“, сподели тя. 

Според Добринка Петрова подобни срещи дават възможност различните разклонения на един род да се открият помежду си.

„Всички сме преплетени. Когато чуем историите си, може да открием нови връзки между поколенията“, каза още тя. 

Особен интерес предизвика представянето на рода Коларови от Добрич. Арх. Надежда Пампорова разказа историята на своите прадеди, преселили се от Котленско в Добруджа през XIX век. Според семейните предания те извървявали пеш огромното разстояние между Котел и Добруджа, за да отглеждат стада по плодородните добруджански пасища.

В разказа си тя подчерта, че тези хора не само са били изключително трудолюбиви, но и грамотни за времето си, носейки със себе си уважение към книгите и образованието. 

Боян Коларов допълни историята на рода с разказ за своя прадядо Коста Коларов – часовникар и златар, който е изработвал бижута и часовници, включително за аристократични среди в Букурещ. Следващите поколения също продължават занаята в Добрич, превръщайки се в част от градската история. 

Той разказа още за семейна сватбена рокля от 1906 година, която днес се съхранява в Регионалния исторически музей в Добрич като ценен етнографски експонат. 

По време на срещата бяха представени и други родови истории – за семейства, заселили се в Добруджа след Априлското въстание, за преселници от Котленско, Сливенско, Търговищко и други краища на България, които постепенно изграждат нов живот в региона. Част от участниците признаха, че разполагат единствено с устни предания, докато други вече са събрали родословия, достигащи до седмо поколение. 

Освен родовите представяния програмата на събора включва улица на занаятите, творчески работилници, беседи, добруджански обичаи и фолклорни изпълнения. В неделя посетителите ще могат да видят възстановка на автентична добруджанска сватба – един от най-очакваните акценти в програмата.

Съборът „Заветът“ има и благотворителна кауза. Средствата от благотворителните билети ще бъдат дарени в подкрепа на Сдружение „Вяра, Надежда, Любов“ – Добрич.