На 6 юни Православната църква почита свети преподобни Висарион Египетски Чудотворец и Преп. Иларион Нови. Висарион бил родом от Египет и от детска възраст всецяло се посветил в служение на Бога. Дълго време скитал по планини и пустини и посетил много сподвижници, които го посвещавали в учението на Исус.

Висарион се отрекъл напълно от светския живот, избрал уединението, поста и молитвата. През целия си живот светията не придобил нищо земно и материално. Бог го удостоил да стане велик чудотворец и той се уподобил на древните свети пророци - вършил разни чудеса, изгонвал бесове и лекувал. Така например веднъж чрез молитва и прекръстване направил горчивата морска вода годна за пиене, за да утоли изнемогналия от жажда свой ученик. Чрез молитва низвеждал дъжд във време на суша. Минавал през реки като по сухо и изцерявал болни. Подвизавайки се неуклонно в аскетически и духовен живот и достигнал високо духовно съвършенство, преподобни Висарион починал в дълбока старост в края на V век. Свети Иларион се подвизавал в послушание, мълчание и велико смирение. Царят и патриархът извикали при себе си Иларион и започнали да го увещават да приеме игуменството над Далматския манастир, където с усърдие водил поверените му словесни овци в продължение на осем години. След това скиптъра на гръцкото царство приел Лъв Арменец, който се опитал да върне иконоборческата ерес, принуждавайки и скланяйки мнозина към своето еретическо мъдруване. Царят затворил свети Иларион в мрачна тъмница и много дни го измъчвал с глад и жажда, като заповядал да не му дават нито хляб, нито вода. Монасите от манастира, на който преподобният бил игумен, дошли при царя и започнали да го умоляват да върне отец; и обещали да се подчиняват на волята му. Царят се зарадвал на това обещание и им върнал игумена. Светият се завърнал в обителта и преживял тук една година. Успял за кратко да отдъхне от мъченията и глада, светецът отново обрекъл себе си на мъчения, тъй като царят разбрал, че монасите са го измамили.  

Затова той изпратил войници в обителта и наказал монасите, а преподобния Иларион отново хвърлил в тъмница, в която се мъчил шест месеца, понасяюки всякакви скърби и притеснения от жестокия игумен на тази обител. Пак се опитали да го склонят с разни лъстиви увещания към иконоборческата ерес. Христовият страдалец не се подчинил на еретиците. След като преживял още три години и мъдро управлявал своите ученици, той се преселил при Господа.