Българската православна църква почита на 3 февруари паметта на свети Симеон Богоприемец и света Анна Пророчица. Денят е свързан със събитието, описано в Евангелието, когато двамата разпознават в Младенеца Иисус обещания Спасител.

Свети Симеон е праведникът, който посреща Иисус Христос в Йерусалимския храм, 40 дни след Неговото рождение. Според църковното предание на Симеон било предсказано, че няма да напусне този свят, докато не види Месията. Когато взема Младенеца на ръце, той благославя Бога и изрича думите, които се възприемат като символ на изпълненото Божие обещание.

Заедно със Симеон, почит на този ден се отдава и на света Анна Пророчица, която също свидетелства за божественото предназначение на Иисус. Тя е известна със своя праведен живот, пост и молитва, и с това, че проповядва за идването на Спасителя.

Празникът е известен като Зимен Симеоновден. Той следва Сретение Господне и носи послание за вяра, търпение и духовна прозорливост. Денят има силно изразен обреден и поверителен характер и е част от т.нар. вълчи празници, познати още като Трифунци, които се спазват в различни краища на България.

В народните вярвания Зимният Симеоновден се свързва с предпазване от злини, най-вече от вълци и диви животни, които в миналото са представлявали сериозна опасност за хората и добитъка. Затова на този ден се спазват редица забрани, целящи да „умилостивят вълка“ и да предпазят дома и стопанството.

Според традицията на Зимен Симеоновден не се работи с вълна, не се преде, не се тъче и не се шие. Забранено е използването на остри предмети като ножове, ножици и брадви, за да „не се отваря устата на вълка“. В някои райони жените не перат и не простират дрехи, за да не „разгневят“ злите сили.

Денят се възприема и като граница между зимата и пролетта, а в някои поверия се смята, че ако времето на Зимен Симеоновден е студено и ясно, годината ще бъде плодородна. Ако е мрачно и снежно, зимата ще се задържи по-дълго.

В отделни населени места е съществувал обичай вратите и кошарите да се заключват символично, а стопаните да правят кръстни знаци над праговете, за да предпазят дома от болести и нещастия. Храната за деня е била постна, като се е вярвало, че скромната трапеза носи здраве и благополучие.

Зимният Симеоновден е и имен ден за хората с името Симеон и неговите производни. Въпреки че празникът не е сред най-големите църковни дати, в народната традиция той заема важно място като ден на предпазване, вяра и надежда за по-добра година.