Всяка смърт от самоубийство е трагедия. Изследванията обаче показват, че броят на самоубийствата може да бъде намален с по-голямо разбиране и подкрепа. За да се постигне това, самоубийството трябва да бъде признато за проблем на общественото здраве, а хората трябва да знаят, че то може да бъде предотвратено и че броят на самоубийствата може да бъде намален.

10 септември е обявен за Световен ден за превенция на самоубийствата от Световната здравна организация (СЗО) през 2003 г. по инициатива на Международната асоциация за превенция на самоубийствата. Целта на този ден е да се повиши осведомеността за проблема със самоубийствата, да се намали стигмата и да се насърчат открити разговори за предотвратяването им. Темата за периода 2024-2026 г. е „Промяна на разказа за самоубийството“ с призив „Започнете разговор“, насочена към промяна на начина, по който обществото възприема самоубийствата, от мълчание и стигма към подкрепа и разбиране. За 10 септември 2025 темата е: „Да създадем надежда чрез действие.“

В България през последните години се наблюдава устойчива тенденция към намаляване на смъртността от самоубийства. Към 2021 г. България е на 20-21 място в Европейския съюз по брой на самоубийствата, със средна смъртност 7.8 на 100 000 души, което е под средното за ЕС (10.2 на 100 000 души). Има регионални различия с по-високи нива на самоубийства в Северния централен и Северозападния район. Водещи мотиви за самоубийство са болести (телесни и психични) и конфликти в личната среда. Мъжете имат значително по-висок риск, като съотношението мъже/жени е 3:1.

Най-често използваните способи за самоубийство в България са обесването (предимно при възрастни) и самоотравянето с химични средства (по-често при по-млади хора). Смъртността от самоубийства е по-висока в селските райони, което може да се дължи на демографски и социални фактори, включително възраст и достъп до медицинска помощ.

В България се изпълняват национални програми за превенция на самоубийствата, които включват обучителни програми за училищни психолози, педагогически съветници и други специалисти по теми като тревожност, депресия и автоагресия. Превенцията набляга на координирана работа, подпомагане на високорисковите лица, ограничаване на достъпа до смъртоносни средства и повишаване на обществения капацитет за подкрепа.

Всеки може да допринесе като насърчи открит диалог, подкрепа и разбиране към хора в криза или опечалени. Усилията на обществото са ключови за създаването на надежда и превенция на трагични последствия от самоубийства.

Източник: Национален център по обществено здраве и анализи, МЗ