В 5 часа сутринта на 19 май 2025 година, тишината в дома на семейство Деневи в град Тервел бе разкъсана от отчаяни викове: "Деца, ставайте! Къщата гори!"

Денислава Попова, която в този момент гостувала на родителите си Кольо и Милка, си спомня как първо помислила, че сънува. Но димът беше твърде истински, а пламъците вече се издигаха метри над покрива на дома, в който тя е израснала. 

Семейство, обединено от любов и музика

"Ние сме едно обикновено българско семейство от Тервел – Кольо и Милка Деневи, брат ми Стефан и аз – тяхната дъщеря. Семейство, което винаги е било обединено от любов, от музика, от топлотата на дома, в който израснахме. Баща ми свири на гъдулка, с която разплаква хората от вълнение. Майка ми ни е научила на най-ценните уроци за живота, успокоявала ни е, направила ни е достойни хора и прави най-вкусната баница и най-топлите зимни вечери. Ние сме хора, които вярваха, че домът не е просто четири стени – а мястото, където се връщаш, където винаги има любов и уют. Но сега… вече го няма" разказва Денислава. 

Трагедия в Тервел: Семейство загуби дома си при пожар, има нужда от помощ (СНИМКИ)

Мигове, които променят всичко

"Ранната сутрин на 19 май 2025 година преобърна живота ни, когато се събудих от виковете на родителите ми: „Деца, ставайте! Къщата гори!“ Беше 5 сутринта. Мислех, че сънувам… но димът беше истински. Пламъците вече се издигаха метри над покрива", разказва Денислава за най-тежкия момент в живота на семейството си. 

"За секунди се превърнахме от семейство с дом и минало – в хора, които стоят на улицата по пижами и гледат как спомените им изгарят. В пламъците изчезнаха снимки, писма, документи, книги, музикални инструменти, пари, завивки, дрехи детството ни - всичко. Светът се срути пред очите ни. Светът се срути пред очите ни. И това, което остана след огъня, беше само пепел", продължава разказа си с болка младата жена. 

Първата глътка въздух след трагедията

Още преди огънят да бъде напълно загасен, първи се отзоваха най-близките приятели, съседите и просто хора от града.

"Хора, които са били до нас в радост, но и които не се поколебаха и за секунда да са до нас в болката. Дори и хора, с които се познаваме само по физиономия. Преди още да беше загасен напълно огъня, те вече предлагаха и носеха дрехи, завивки, храна, неща от първа необходимост, а също и предлагаха подслон. Имаме подкрепата на Община Тервел и на самите хора в общината. Помогнаха ни от неправителствена организация, от която още на другия ден получихме шест огромни кашона с дарени дрехи за родителите ми. Дойдоха и на място, за да огледат щетите и ще помогнат с доброволен труд и събиране на средства. Тази човешка топлина на съгражданите ни – тя беше първата ни глътка въздух след пожара", споделя Денислава. 

Вълна от съпричастност

Подкрепата надхвърли границите на малкия град. Хора от цяла България и дори от чужбина, които не познават семейството, започнаха да пишат, да дарят средства, да изпращат думи на утеха, да разпространяват дарителските сметки, да предлагат физически труд, техника за извозване и мебели.

"Изненада ни подкрепата толкова много непознати хора. Една жена ни написа: „Позната ми е болката, макар ние не загубихме основния си дом. Шокът е голям. Нещо градено с труд, пространство, съхранило толкова емоции, изчезва за часове. А после съществува само в спомените ни. Дълго време ще го мислите и ще си спомняте онова нещо, което оставихме в едно ъгълче и нещо друго, което искахте да свършите в някоя от стаите. Пожелавам ви сила.“ Тази съпричастност ни напомни, че въпреки всичко, хората не е загубили добротата в сърцето си", продължава разказа си младата жена. 

Студът сред топлотата

Въпреки преобладаващата съпричастност, не всички показаха доброта. Денислава бе изненадана от подигравателни коментари в интернет. Хора ги обвиниха в хитрост заради това, че споделили историята си онлайн, без дори да знаят през какво е минало семейството.

"Боли, когато болката ти се поставя под съмнение. Боли, когато вместо подкрепа, получиш студ," споделя тя. "За щастие такива гласове са малко и дори тогава зад нас застават добронамерени хора в защита." 

Вярата в доброто

Трагедията не успя да поколебае вярата на Денислава в човешката доброта. "Вярвам, че доброто съществува, защото го видяхме в действие," казва тя.

Призовът й е прост: "Понякога една дума топли повече от одеяло. Понякога споделяне в социалните мрежи може да достигне до човек, който има възможност да направи реална промяна. Помощта има много форми."

И завършва с надежда: "Вярвам, че ако всеки сложи по една 'тухла', ние ще изградим наново нашия дом. Домът, в който отново ще звучи гъдулката на баща ми. И ще има музика. И ще има топла вечеря. И ще има къде да се приберем. И ще има надежда."

---

Семейство Деневи от Тервел все още търси подкрепа за възстановяване на дома си след опустошителния пожар от 19 май 2025 година.

Дарителска сметка
Титуляр: Кольо Стефанов Денев
IBAN: BG56 BPBI 7938 1060 0661 02
Основание: Помощ след пожар
Revolut: @denislavazlateva или 0883552081