Център „Амалипе“, със седалище във Велико Търново, работи на национално ниво с училища, младежки организации и местни общности. Основната му мисия е да подкрепя деца и младежи от уязвими групи, включително роми, като им показва, че образованието е ценност и път към по-добро бъдеще. „Целта ни е не само да мотивираме децата, но и да променяме стереотипите – както тези, които ромската общност има за самата себе си, така и нагласите на обществото към ромите“, обяснява Тошкова.

Промяна има, но пътят е дълъг

Като дългогодишен директор на училището в село Победа, Галина Тошкова има пряк поглед върху процесите в ромската общност. По думите ѝ проблеми като ранните бракове, ранните раждания и отпадането от училище все още съществуват, но вече не са в мащабите от преди 15–20 години. „Днес почти всички ученици, завършили основно образование, продължават в гимназия. Най-често до 10 клас – нещо, което преди години беше немислимо“, посочва тя.

Все по-често се срещат и роми, които продължават във висше образование. В тази насока „Амалипе“ поддържа фонд „Искам да уча“, чрез който с дарения се отпускат стипендии за ромски студенти. Те се обучават в различни специалности – педагогика, туризъм, мениджмънт и други. „Успелите роми са изключително важни примери. Когато едно дете чуе: „Щом той може, значи и аз мога“, това е огромна крачка напред“, подчертава Тошкова.

Миграцията и ковид – тежки удари върху децата

Един от най-сериозните проблеми остава миграцията. По думите на регионалния координатор масовото заминаване на родители в чужбина често води до „изгубени поколения“. Децата, оставени при възрастни роднини, са изложени на риск от отпадане от училище и влияние на улицата. А тези, които заминават с родителите си, нерядко остават изолирани, без достъп до реално образование.

Пандемията от COVID-19 допълнително е върнала процесите назад. „Преди ковида имахме сериозен напредък – по отношение на езика, образованието, намаляването на ранните бракове. Ковидът ни нулира. Децата останаха в среда, където българският език не се говори, а образованието не е ценност, и се наложи да започнем отначало“, споделя Тошкова.

Нови предизвикателства: агресия и зависимости

Макар ранните бракове да намаляват, в последните години се появяват нови тревожни тенденции – агресията сред децата и употребата на наркотици. „Агресията слиза все по-надолу възрастово. Това е сериозен проблем, по който трябва да се работи целенасочено“, предупреждава тя. В същото време отбелязва положителна промяна – училището вече не се възприема като „враг“, както преди, а конфликтите все по-често се решават с диалог, а не със саморазправа.

Ролята на образователните медиатори

Образователните медиатори имат ключова роля за този напредък, особено когато познават езика и културата на общността. „Там, където медиаторите се използват по предназначение, ефектът е огромен“, казва Тошкова, като изразява надежда, че в близките години ще има официална професионална и дори висша квалификация за образователни медиатори.

Толерантността – личен избор и обществена отговорност

В заключение Галина Тошкова остава оптимист: „Толерантността е възможна. При възрастните тя е личен избор, а при децата – нещо, което се възпитава. Никой не се ражда нетолерантен. Всичко зависи от примера, който даваме.“

По думите ѝ бъдещето зависи от това дали обществото ще превърне говоренето за толерантност в реални действия. „Ако искаме по-малко агресия и повече разбиране, трябва да започнем от себе си – и колкото по-рано, толкова по-добре.“

„Про Нюз Добрич“  изпълнява инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз  в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.