На 28 декември светът отдава почит на едно изкуство, което повече от век събира хората пред големия екран – киното. Това не е просто празник на филмите, а ден, в който се чества силата на образите, историите и емоциите, способни да ни пренасят в други светове, времена и съдби.

Датата носи дълбок символизъм. Именно на 28 декември 1895 година в парижкото „Гранд кафе“ на булевард „Капуцините“ братята Огюст и Луи Люмиер организират първата публична платена прожекция на кинематограф. Събитието поставя началото на киното като масово изкуство. Сред показаните кратки филми е и легендарният „Работници напускат фабриката“ – лента, която остава в историята като първия заснет филм.

От този момент нататък киното започва своя забележителен път. От немите черно-бели кадри, които разказват истории без думи, до съвременните високотехнологични 3D и IMAX продукции, седмото изкуство непрекъснато се развива, отразявайки духа на времето. То не само забавлява, но и задава въпроси, провокира мисълта и често служи като огледало на обществото.

Киното е много повече от развлечение – то е универсален език. Чрез него се срещат различни култури, поколения и гледни точки. В един тъмен салон зрителите преживяват заедно радост, тъга, страх и надежда, независимо от езика или произхода си.

Международният ден на киното е и ден за признателност към всички, които стоят зад магията на екрана – режисьори, актьори, сценаристи, оператори, композитори и безброй професионалисти, чиято работа често остава незабелязана, но е незаменима. Техният труд превръща идеите в образи, а историите – в преживявания.

На 28 декември си припомняме, че киното има силата да обединява, да вдъхновява и дори да променя света – кадър по кадър, история след история.