На 28 декември, според новия църковен календар, Българската православна църква почита паметта на Светите 20 000 мъченици, изгорени в Никомидия – едно от най-драматичните и трагични събития в историята на ранното християнство. Денят е наситен с дълбок духовен смисъл и напомня за силата на вярата, устояла дори пред смъртта.

Църковната традиция повелява на този ден да се избягват ругатни, мързел, завист и отказ от помощ към нуждаещите се. Това е време за смирение, състрадание и духовна чистота – ценности, които мъчениците от Никомидия защитили с живота си.

Събитията се разиграват в началото на IV век, по времето на император Максимиан – един от най-жестоките гонители на християните в епохата на Диоклециан. Въпреки преследванията, християнската вяра по онова време вече била широко разпространена. Учителите на Църквата открито проповядвали, а все повече хора – включително приближени до императорския двор – се отричали от езическите идоли и приемали Христа.

Това предизвикало гнева на Максимиан. След военна победа над етиоптяните през 302 година и завръщането си в Никомидия – тогавашна столица на източната част на Римската империя – императорът наредил всички жители да се съберат и да принесат жертви на езическите богове в знак на благодарност. Християните отказали.

Епископът на Никомидия – свети Антим, събрал вярващите в голямата църква и в нощта срещу Рождество Христово отслужил всенощно бдение и света Литургия. Той укрепвал хората във вярата и ги подготвял духовно за предстоящите изпитания. Когато императорът узнал за това, заповядал храмът да бъде обграден със сухи пръчки и храсти и подпален, за да бъдат унищожени всички християни вътре.

Преди трагичния край свети Антим успял да кръсти оглашените и да причасти вярващите със Светите Тайни. Така 20 000 души приели мъченическа смърт, оставайки верни на християнската си вяра до последния си дъх.

Това събитие поставя началото на едно от най-жестоките и продължителни гонения срещу християните, продължило около десет години. Преследванията приключват едва с възцаряването на император Константин I Велики, който по-късно узаконява християнството.