Днес град Шабла – център на най-източната община на България, празнува 56-годишнина от обявяването му за град с Указ № 823 на Президиума на Народното събрание от 27 август 1969 година.

При фара край Шабла е локализиран град с пристанище Кария. Хронологическите граници на съществуването му са определени от 5 век преди новата ера до 6 век или период от около 1100 години. Този град-пристанище Кария е познат още с името Каран Лимен /т.е. пристанище на карите/. Карите били гръцки мореплаватели, живели по западния бряг на Мала Азия.

Легенда разказва, че в селището край морето Кария поради поява на чума хората се изселват навътре към сушата, където днес се намира град Шабла. Там имало имение на кадъна Айше Абла т.е. леля Айше. Изпусната е първата сричка „ай” и се получава Шабла, но това звучи много повърхностно.

Според друга легенда селото е получило наименованието от дивия киселец лапад, чийто листа са като сабя. От „сабля” се получило името на селището.

В годините на турското робство в най-ранния писмен документ го намираме от 1573 година в турския данъчен регистър на овцевъдите. Записано е Шаблъ с един овчар Али Богдалу, задължен да предаде 50 овце данък на държавата.

През 1676 г. Шабла е малко селце с 5 къщи. През 1873 г. го намираме записано Шайле, включено в кааза Балчишка, отстои от околийския център на 6 часа път, има къщи – 15 мюсюлмански и 120 – немюсюлмански. Името тук се посочва Шабла. Не е установено точно какво означава името.

През румънския период около 1925 година властите преименуват Шабла на село Кариени, като в основата му стои името на старото селище Кария.

Общинският съвет в с. Шабла с протокол от 22.10.1941 г. предлага да се сменят турските имена с български. За общинския център в този протокол е записано: „село Шабла се предоставя на комисията да посочи подходящо име”. Село Шабла е обявено за град с Указ № 823 на Президиума на Народното събрание от 27 август 1969 година.