Половин година след трагедията близките на капитан Христо Спасов, сина му Александър и Людмил Мутишев все още не знаят какво точно се е случило с тримата рибари. Дъщерята на капитана Силвия Спасова поставя тежки въпроси за реакцията на държавата, закъснението на спасителната операция и липсата на ясни процедури при подобни морски инциденти. По думите ѝ се подготвя втори оглед на потъналия кораб, но към момента няма яснота кога ще бъде извършен.

Шест месеца след изчезването на тримата рибари от Балчик в Черно море семействата им продължават да живеят без най-важния отговор – какво се е случило с техните близки.

Капитан Христо Спасов, синът му Александър Спасов и Людмил Мутишев са в неизвестност от 18 февруари 2026 г., когато връзката с риболовния им кораб VN 8112 е прекъсната край Южното Черноморие. По това време морето е било изключително бурно – вълнение около 4 бала, силен вятър, а температурата на водата е била едва около 6 градуса. По-късно плавателният съд беше открит на морското дъно на около 38-40 метра дълбочина.

Днес, половин година по-късно, Силвия Спасова – дъщеря на капитан Христо Спасов и сестра на Александър, казва, че разследването продължава, но според нея случаят е показал сериозни празноти в системата за реакция при морски инциденти.

По думите ѝ след първоначалното издирване е започнала проверка за установяване на причините за инцидента, но досъдебно производство е било образувано едва след подаден от нея сигнал до прокуратурата. Спасова посочва, че то е започнало в края на април – приблизително два месеца след изчезването на екипажа.

Кап. Христо Спасов от Балчик е в неизвестност, корабът му изчезнал край Маслен нос

Семейството чака втори оглед на кораба

Един от най-важните въпроси за близките остава повторното обследване на потъналия плавателен съд.

Силвия Спасова разказва, че семейството дори е било готово да организира нов оглед със собствени средства, тъй като месеците минават, без да има нови действия на място. По информацията, с която разполага, се събират оферти за втори оглед, но процедурата все още не е стигнала до реалното му провеждане.

Първото детайлно обследване през март е извършено с помощта на частна фирма и водолази. Оттогава, по думите на Спасова, работата е основно по документи, записи и данни за движението на плавателния съд, а не чрез ново физическо обследване на останките.

Изваждането на кораба, което семейството също е обсъждало като възможност да се стигне до истината, се оказва финансово практически непосилно. Освен самата операция са необходими средства за място, където плавателният съд да бъде изведен, както и за експерти и последващи технически анализи. Освен това, има и неяснота дали изобщо имаме специалисти, които могат да направят анализи, технически експертизи и т.н., което да докаже едно или друго.

Проверяват записи и необичайно движение на кораба

В разследването все пак има развитие. По информация на Силвия Спасова се проверяват записи от радиостанции, както и данни за движението на кораба.

Сред обстоятелствата, които се изследват, е рязка промяна на курса непосредствено преди изчезването на сигнала от кораба. Спасова подчертава, че не може да разкрие всички детайли, с които семейството разполага, тъй като проверките продължават.

Версията за морска мина според нея е отхвърлена след първия водолазен оглед, тъй като по видимата част от корпуса не са установени поражения, характерни за подобен взрив. Корабът обаче лежи на едната си страна и именно тази част не е могла да бъде огледана изцяло.

Сред водещите версии остава техническа повреда, включително проблем с двигателя. За близките обаче и тази хипотеза не дава отговор на всички въпроси – включително защо не е имало сигнал за бедствие и какво обяснява отчетената рязка промяна на курса.

Четирите часа, за които семейството продължава да пита

Един от най-болезнените въпроси остава времето, необходимо за задействане на спасителната операция.

Още непосредствено след инцидента близките поставиха публично въпроса защо при положение, че риболовните кораби се проследяват, е било необходимо рибари да сигнализират, че VN 8112 е изчезнал. Те настояваха да разберат дали е изчислена възможната траектория на дрейф на спасителния плот и дали е извършено достатъчно широко морско и въздушно търсене.

Шест месеца по-късно този въпрос остава.

Семейството на един от изчезналите моряци от Балчик: Не беше направено всичко, за да се спасят

Според информацията, с която разполага Силвия Спасова, около два часа и половина са минали, преди да се установи, че корабът липсва, а реалното влизане в морето за издирване е станало около четири часа след инцидента.

Тя не твърди, че при тежкото време тримата със сигурност са могли да бъдат спасени. Напротив – признава, че при студеното море, бурята и силния вятър шансът вероятно е бил изключително малък. Но според нея държавата е длъжна да създаде система, която да даде всеки възможен шанс за спасение, защото при следващ подобен инцидент условията могат да бъдат различни.

„Днес е била такава ситуацията, но утре ще е някаква друга“, казва тя и настоява процедурите за спасяване на море да бъдат преразгледани.

Близките научавали информация от медиите

Проблемът с комуникацията е поставен още в първите дни след изчезването.

В отвореното писмо на семейството през февруари Силвия Спасова заяви, че близките научават развитието на операцията основно от медиите и че няма определено лице, което регулярно да им предоставя официална информация.

Сега тя разказва и нещо още по-тежко – самите близки не са били уведомени своевременно за случилото се. По думите ѝ тя лично е научила от медиите, а други членове на семейството – по неофициален път.

Спасова смята, че при подобна трагедия трябва да има механизъм, чрез който държавата не само да провежда издирването и разследването, но и да поеме комуникацията със семействата – да им обясни какви процедури предстоят и какви действия трябва да предприемат.

По думите й случаят е показал, че няма процедури за водене на разследване на морски инцидент, особено, когато корабът е под водата, т.е. не е ясно кой разследва, как и т.н.

Завършиха огледите на потъналия кораб на кап. Христо Спасов от Балчик, тела не са открити

„Не знаем какво се е случило“

Спасова отправя два основни призива. Първият е да бъдат преразгледани правилата и реалната организация на морското спасяване, така че да не се губят критични часове. Вторият е да бъде създадена ясна процедура как държавата действа след тежък морски инцидент – кой разследва, как се осигуряват експерти, кой обследва потъналия съд и каква подкрепа получават семействата.

В същото време тя откроява действията на Военноморските сили като едни от най-бързите и ангажирани в първите часове на кризата. Според нея проблемът е бил не толкова в липсата на разписани правила, колкото в закъснялото им прилагане и неяснотата кой каква отговорност трябва да поеме.

Половин година след 18 февруари за семейството най-тежка остава неизвестността. Те не настояват непременно да бъде посочен виновник. Искат да разберат причината.

„Това, което е най-мъчителното в ситуацията, е, че ние не знаем какво се е случило“, казва Силвия Спасова.

Надеждата за близките вече има друго измерение. Силвия признава, че семейството разбира реалността, но продължава да се държи за надеждата като начин да преживее загубата и неизвестността.

Случаят на капитан Христо Спасов, Александър Спасов и Людмил Мутишев така остава не само лична трагедия на две семейства. Шест месеца по-късно той поставя и по-големия въпрос – как България защитава хората, чиято работа всеки ден ги отвежда в морето, и готова ли е държавата да реагира достатъчно бързо, когато следващият кораб подаде сигнал за бедствие – или внезапно изчезне от екраните.