На 17 юли Българската православна църква почита паметта на света великомъченица Марина – една от най-почитаните християнски светици, известна със своята непоколебима вяра и мъченическа смърт.

Според църковното предание света Марина живяла през III век в Антиохия Писидийска. Още като млада приела християнската вяра, въпреки че баща ѝ бил езически жрец. Заради отказа си да се отрече от християнството била подложена на жестоки мъчения по време на гоненията срещу християните при император Диоклетиан. Въпреки изпитанията тя останала вярна на убежденията си и загинала като мъченица.

В българската народна традиция празникът е известен като Огнена Марина. Светицата се смята за покровителка на огъня, нивите и жътвата. Според народните вярвания тя пази хората от пожари, гръмотевици и природни бедствия. На този ден в много краища на страната не се работи тежка физическа работа, не се пали огън и не се извършват дейности, свързани с огнището, за да не се предизвика стихия.

По Черноморието света Марина е почитана и като закрилница на морето, рибарите и моряците. В редица населени места празникът се отбелязва с храмови тържества, литургии и курбани за здраве.

На 17 юли имен ден празнуват всички, които носят имената Марин, Марина, Маринка, Маринела, Маринчо, Марчо и техните производни. Традицията повелява именниците да посрещнат близки и приятели с отворени врати, като празникът е повод за пожелания за здраве, благополучие и закрила.