В свят на бързо съдържание, кратки видеа и непрекъснато скролване все още има хора, които тихо и последователно пазят любовта към книгите. Един от тези хора е Анна Томова – главен библиотекар в читалищната библиотека в Каварна. Тя е завършила „Българска филология“ – бакалавър, „Управление на образованието“ – магистър, както и „Библиотекознание и библиография“ – професионална квалификация.

Повече от 16 години тя работи сред книги, читатели и истории. Но зад библиотечните рафтове стои човек, за когото библиотеката не е просто професия, а лична съдба. Като дете Анна самата е била редовен читател именно тук – в библиотеката, в която днес посреща новите поколения.

Разговаряме с нея за книгите, децата, живота в малкия град, бъдещето на библиотеките и защо, въпреки технологиите, четенето продължава да бъде важно.

Анна, Вие не просто работите в библиотеката – Вие сте израснали с нея. Помните ли първото си посещение тук като дете?

Първото си посещение не мога да си спомня с точност, но знам, че посещавам библиотеката от съвсем малка – още от началния курс. Винаги съм се възхищавала на множеството рафтове с книги, на уюта и топлината, които излъчва институцията. Всеки път идвах с трепет и очакване за нови знания и интересни четива. Тогава беше честа практика от училище да ни изпращат в библиотеката и си спомням как с часове преписвах от огромните енциклопедии.

Огромно благодаря на тогавашните библиотекари, които с желание са ми съдействали и са ми помагали в търсенето на необходимата литература.

Много хора си представят библиотекаря като човек, който просто подрежда книги. Какво всъщност представлява работата Ви?

Нормално е всеки да си мисли така, когато не е запознат в детайли с библиотечната професия. Аз самата си представях горе-долу така ежедневието в библиотеката. Но, както се убедих впоследствие, това далеч не отговаря на истината. Работата в нашата библиотека често е динамична, отговорна и много повече от раздаване на книги. Разбира се, досегът с читателя няма аналог. Не само аз, но и колегите ми споделят, че обслужването на читателите им носи удовлетворение и радост.

Понякога библиотекарят трябва да бъде и психолог, да умее да изслушва и внимателно да се вслушва в читателските мнения и препоръки. Наред с обслужването на читатели ние често подготвяме, организираме и провеждаме различни мероприятия и тематични събития, свързани с бележити дати – както с ученици, така и с граждани. Беседи, лектории, мултимедийни презентации, представяния на книги, викторини, литературни вечери и много други са част от библиотечната ни практика.

Като цяло библиотекарят е гъвкав и мултифункционален. Често се налага да върши и много други неща, но се справя, защото е отдаден на професията си.

Как се промени библиотеката за тези 16 години, в които сте тук?

За това време се случиха много неща и всички сме свидетели как светът се променя технологично. Живеем в ерата на глобализацията и информационните технологии. Когато постъпих на работа преди повече от 16 години, с компютри разполагаше само персоналът на читалището и библиотеката.

В края на същата година обаче, благодарение на спечелен проект по програма „Глобални библиотеки – България“, библиотеката се сдоби с 13 персонални компютъра, лаптоп, мултимедиен проектор и два принтера. Така институцията стана по-модерна и привлекателна, а посещаемостта нарасна.

Започнахме често да правим мултимедийни презентации, да провеждаме компютърни обучения и консултации за възрастни хора. От дарения се сдобихме с много интересни книги на английски и руски език, както и с нови издания на български.

През годините спечелихме редица проекти по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“. Обновихме фонда с нови заглавия и се стараем да откликваме на читателските интереси.

Възобновихме традицията „Читател на годината“, с която поощряваме най-активните читатели. Провеждаме и кампанията „Да не забравяме книгата“, посветена на 23 април – Световния ден на книгата и авторското право.

Миналата година се включихме и в инициативата „Зелено четене“, при която поставяхме книги на знакови места в града и морската зона. Много хора успяха да открият своите четива и да споделят удоволствието от четенето.

Разкажете ни повече за електронния каталог - как новите технологии променят работата Ви? Според Вас дигитализацията помага ли на библиотеките, или отнема част от магията им?

Библиотеката разполага с електронен каталог, който все още не е достъпен онлайн. Това означава, че читателите правят справки на място с помощта на библиотекарите.

Каталогът улеснява библиографските справки и включва различни модули – книги, читатели, статии, ретроконверсия, инвентарна книга и книга за движение на библиотечния фонд.

Като главен библиотекар аз се занимавам с обработката на книги. Пътят на книгата – от закупуването или дарението до достигането ѝ до читателя – е дълъг и изисква много работа. Но радостта е огромна, когато новите книги вече са подредени по рафтовете и чакат своите читатели.

Дигитализацията може само да бъде от полза. За съжаление, ние сме малка читалищна библиотека и все още не сме достигнали нивото на големите модерни библиотеки, но се надявам това да се случи в бъдеще.

Каква роля има библиотеката за общността в Каварна и може ли библиотеката да бъде място за срещи, разговори и културен живот, а не само за заемане на книги?

Читалището като цяло и библиотеката заемат важно място в културния живот на нашата общност. При нас хората идват не само за книги. Тук те се срещат, обменят идеи, създават приятелства, участват в културни събития и се приобщават към институцията.

Как си представяте библиотеката след 10–20 години? Ще оцелее ли книгата?

Смятам, че книгата в хартиен формат ще оцелее, защото има своите верни читатели. Много хора, макар да използват електронни устройства, продължават да предпочитат хартиената книга – да усетят аромата ѝ, да разгръщат страниците и да поставят книгоразделител.

Технологиите могат да бъдат полезни и да улесняват работата ни, но не вярвам, че ще заменят напълно истинската книга.

Децата днес четат ли по-малко, или просто четат различно?

Бих казала, че четат различно. В епохата на телефоните и компютрите на много деца не им остава време да открият книгата като интересно и увлекателно преживяване. Част от тях четат по задължение, а не за удоволствие.

Но има и деца, които идват с желание в библиотеката, търсят енциклопедии и поучителни четива. Радваме се на всяко такова дете и адмирираме родителите, които насърчават любовта към книгите още от ранна възраст.

Ако трябва да поканите каварналии в библиотеката само с едно изречение – какво бихте им казали?

„Елате в храма на книгата, за да осмислите деня си!“ 

Юлия Василева