На 13 май православната църква почита паметта на св. апостол Яков Зеведеев – един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос и брат на св. Йоан Богослов.

Св. Яков произхождал от рибарско семейство. Негов баща бил Зеведей, а майка му – Саломия, която според църковното предание била сред жените мироносици. Заедно с брат си Йоан Яков работел като рибар в Галилейското езеро, преди Христос да ги призове да го последват. Според Евангелието двамата братя веднага оставили лодката и баща си и тръгнали след Спасителя.

Заради пламенния им характер Иисус Христос нарекъл Яков и Йоан „Воанергес“, което означава „синове на гърма“. Св. Яков бил сред най-близките ученици на Христос заедно с апостолите Петър и Йоан. Той присъствал на Преображението Господне на планината Тавор, станал свидетел на възкресяването на дъщерята на Иаир и бил до Христос по време на молитвата му в Гетсиманската градина преди Разпятието.

След Възкресението Христово и слизането на Светия дух апостол Яков проповядвал християнската вяра в Йерусалим и други земи. Според преданието достигнал и до Испания, където разпространявал Христовото учение. По-късно се върнал в Йерусалим.

Св. Яков става първият апостол, приел мъченическа смърт заради вярата си. Около 44 година той бил посечен с меч по заповед на цар Ирод Агрипа I. За неговата смърт се споменава и в книгата „Деяния на светите апостоли“.

В православния календар денят е свързан и с Отдание на Преполовение – период между Великден и Петдесетница, посветен на духовното просвещение и Христовото учение.