Здравните медиатори в Добрич са сред ключовите връзки между уязвимите общности и институциите вече близо две десетилетия. В интервю за Про Нюз Добрич три медиаторки споделят как се е променила работата им, здравната култура и доверието към системата през годините.

Първите здравни медиатори в България започват работа през 2005 г., а в Добрич дейността се развива активно от 2007 г. насам. „В началото хората не ходеха на лекар, не ваксинираха децата си и ние трябваше да ги търсим по домовете“, разказва Нурджихан Сюлейман, която работи като здравен медиатор вече близо 18 години.

По думите ѝ в първите години основната задача е била да се изгради доверие и да се обясни защо профилактиката и ваксините са важни. „Ходехме заедно с лекар по къщите и ваксинирахме децата на място, защото хората не идваха в кабинетите“, допълва тя.

С времето ролята на здравния медиатор се разширява. Освен съдействие за прегледи и ваксинации, медиаторите започват да помагат при възстановяване на здравноосигурителни права, попълване на документи и насочване към социални и здравни услуги. „Голяма част от хората са с хронични заболявания като високо кръвно и диабет, но не са осигурени и се страхуват да потърсят лекар“, посочва Сюлейман.

Семра Сали, здравен медиатор от близо 14 години, отбелязва, че през годините се наблюдава промяна в мисленето, особено сред младите семейства. „Работим за семейно планиране, за профилактични прегледи и за това жените да не раждат по много деца, без да имат достъп до здравна грижа“, казва тя. По думите ѝ ранните бракове и ранните бременности в кварталите, които обхождат, вече са сведени до минимум.

Пандемията от Ковид-19 също оставя отпечатък върху работата на медиаторите. „Хората бяха силно уплашени, а колегите работеха на терен със защитни облекла и с институциите“, разказва Сали. Според нея задължителните ваксини се спазват, но при препоръчителните все още има страх и недоверие.

Антония Демирева, която е здравен медиатор от 2015 г. и от скоро работи в Добрич, споделя, че проблемите в по-малките и по-големите населени места в областта са сходни. „Бедност, миграция, труден достъп до здравни услуги и транспорт – това са основните трудности навсякъде“, казва тя.

И трите медиаторки са категорични, че въпреки трудностите работата им има смисъл. „Когато видиш благодарността на хората и знаеш, че си помогнал поне на един човек, това ти дава сили да продължиш“, споделя Демирева.

Днес в България работят над 300 здравни медиатори, които подпомагат общности в градове и села. Според здравните медиаторки от Добрич доверието към здравната система се е повишило, макар проблемите с неосигурените и социалните неравенства да остават.

„Про Нюз Добрич“  изпълнява инициатива, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз  в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.