Храм „Света Троица“ е един от най-значимите паметници на културата в Добрич и е неразривно свързан с историята и духовното пробуждане на българите в града. Именно оттук започва църковният и просветен живот на жителите на горната махала на стария Хаджиоглу Пазарджик.

Началото е поставено през 1783 година, когато е създадена малка, скромна килийка, използвана за черкуване. Това е първата църква в града, която служи на вярващите до 1858 година.

През 1859 година с даренията на българите от махалите „Джевизлика“ и „Карабоклука“, както и с активното съдействие на енорийския свещеник Никифор, подпомаган от дядо Ангел и дядо Щерю, е изградена по-голяма църковна сграда.

На 11 май 1860 година, в деня на светите братя Кирил и Методий, втората църква е тържествено осветена. Родолюбивият учител от Елена Иван поп Христов Кършовски произнася слово, в което отказва традиционното благословение на гръцкия владика, без да споменава името му. Това води до прекъсване на гръцкото влияние и до въвеждане на богослужения на славянски език – важна стъпка в утвърждаването на българската църковна независимост в града.

С нарастването на населението и увеличаването на изискванията към храма се взема решение за изграждането на нова, по-голяма църковна сграда. Инициативата е поета от Негово Високопреосвещенство Варненски и Преславски митрополит Симеон.

Основният камък на днешния храм „Света Троица“ е положен на 29 юни 1905 година. Строителството продължава три години, а първата литургия е отслужена на 6 декември 1908 година. Храмът е тържествено осветен на 22 май 1911 година от митрополит Симеон.

Проектът на храма е дело на архитект Петко Момчилов, участвал и в проектирането на храм-паметника „Александър Невски“ в София. Строителен предприемач е Коста Кръстев от Стара Загора. Иконите са изработени от видния иконописец Добруджанецът Господин Желязков Сербезов, участвал и в изографисването на „Александър Невски“.

Сред големите дарители за изграждането на храма е търговецът Райко Цончев, дарил 5 000 златни лева.

Първият свещеник, служил в новия храм, е поп Паскал от село Козос Моде, днешно Паскалево, община Добричка. Той живее и умира в града и е погребан в църковния двор като деец на българското възраждане. След него в храма служат свещениците Иван Филипов, Иван Русев, Стамат Миров и Димитър поп Николов. След 1940 година служението продължават Лазар Георгиев, Антим Евнев и Христо Иванов Миленов.

На 20 юни 2005 година е отбелязана 100-годишнината от полагането на основния камък на храма „Света Троица“. През 2003 година към него е изграден Духовен център, включващ неделно училище, библиотека, общежитие за сираци и трапезария.

Източник: Краеведски и архивни материали от фондовете на Държавен архив – Добрич