На 12 декември Православната църква почита Свети Спиридон, един от най-тачените светци в християнската традиция и смятан за покровител на занаятчиите, майсторите и ръчния труд. Денят е широко познат в народния календар и е съпроводен с редица обичаи и вярвания.

Свети Спиридон е живял през IV век и е известен със своята скромност, мъдрост и чудотворна сила. В българските народни представи той се възприема като пазител на занаятите, особено на кожарството, обущарството и грънчарството. Според традицията на този ден майсторите не работят, за да почетат светеца и да си осигурят здраве и успех през годината.

В някои региони на страната 12 декември се свързва и с настъпването на истинската зима. Народните вярвания гласят, че Свети Спиридон „завърта слънцето“ към лятото, което символизира началото на нов природен цикъл.

В храмовете днес се отслужват празнични литургии, а вярващите отправят молитви за здраве, благополучие и успешен труд. Празникът напомня за значението на ръчния занаят, съхранен през вековете като част от българската културна идентичност.

12 декември остава ден, в който се отдава почит на труда, умението и духовната сила, свързващи поколенията чрез майсторството и традициите.