В православната традиция на българите светецът Николай Мирликийски (Свети Никола), чието име означава „Побеждаващ“, се почита като покровител на рибарите. Според народнохристиянския мит за подялбата на света, на него се паднали моретата, реките и езерата. Така Свети Никола се превърнал в господар на целия подводен свят – рибите и водните демони.

Народните представи за „мокрия Свети Никола“ или „рибния светец“ са разнообразни. В някои предания той е описван като крилат момък с необикновена физическа сила, който лети със златни крила над морета и океани и се впуска в люти битки с водните духове. В други случаи е наричан „старият, зимен“ Св. Никола и се представя като беловлас и белобрад старец – именно така го изобразява и християнската иконография.

Задължителен елемент от празничната обредност на този ден е приготвянето на риба с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверията той е „слугата на Свети Никола“.

В народното въображение Св. Никола носи първия сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се посипват първите снежинки. Ако на Никулден се появи скреж, това се смята за добър знак за зърнените култури. Позната е и поговорката: „Днес му е денят, утре му е снегът.“

На Никулден се правят и предсказания за времето и бъдещата реколта. Свети Никола се почита като покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го приемат рибари, търговци, кираджии, воденичари, ловци и банкери.

Имен ден празнуват:
Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница