Изкуственият интелект вече не е абстрактна тема за технологични конференции, а реален инструмент, който постепенно намира пътя си и към по-традиционни сектори като земеделието и винарството. На фона на глобалния бум на AI, българските лозари и винопроизводители започват да търсят начини да използват тези технологии в практиката. Един от конкретните примери идва от Тервел, където лозарят и винопроизводител Иван Иванов – с минало в програмирането – експериментира с прилагането на изкуствен интелект в процесите на винопроизводство.

2025 година - успешна за винарите в област Добрич, но не и за лозарите 

Иванов е част от поколението хора, които пренасят технологична култура в земеделието. Преди да се върне към лозята, той е работил в IT сферата, а днес тази компетентност се проявява в начина, по който мисли за производството. В година с ниски добиви и напрежение върху разходите той не спира да търси оптимизации. „Тази година не можахме да избием разхода“, признава той, като подчертава, че всичко, което изкарва от земеделието, се стреми да го върне във виното, за да има добавена стойност.

Лозар от Тервел: Тази година берем по-малко, но по-качествено грозде 

Първата стъпка към AI в неговия случай не е чрез скъпа система, а с най-достъпното средство – генеративен изкуствен интелект тип чат. Иванов разказва, че тази година е използвал AI, за да се консултира относно нови продукти, които е трябвало да добави в процеса на винопроизводство. Вместо да разчита само на стандартна документация и лабораторни резултати, той решава да провери какви препоръки би дал и един „дигитален консултант“. „Решихме да се допитаме до джипито, да видим мнението на самия изкуствен интелект какво е… даде доста добри описания като съвети“, казва Иванов и допълва, че е останал доволен от предоставената информация.

Млад фермер от Добруджа избра да произвежда вино, вместо да пише код (ВИДЕО) 

Според него потенциалът на изкуствения интелект във винарството е свързан най-вече с вземането на технологични решения. Той вижда AI като инструмент, който може да дава прогнози за това как да се води ферментацията и цялостният процес на производство на вино. „Тази технология може да дава прогнози… и да предложи най-добрия начин за прилагане на самите продукти“, обяснява Иванов. Това включва препоръки за температури, за времетраене на мацерация, за подходящи условия за различните сортове и стилове вина.

Лозар и майстор-винар от Тервел за тайните на хубавото вино 

Още по-ясно става приложението на AI, когато се комбинира с вече съществуващи системи за мониторинг. Иванов посочва, че много от неговите колеги в по-големите винарни разполагат с датчици, които следят в реално време процесите в съдовете – температури, алкохол, въглероден диоксид и други параметри. „Много от колегите по големите винарни разполагат с датчици, които следят в реално време виното… и по този начин с един изкуствен интелект той може да им дава съвети кога да бъде при точно определен момент“, допълва той.

Гроздоберът в Добрич е в разгара си, но реколтата е слаба и скъпа 

Идеята е проста: когато винопроизводителят работи с много съдове едновременно, човешкото внимание не винаги е достатъчно, за да улови всяка промяна. Събраните от датчиците данни могат да се подават към система с изкуствен интелект, която да анализира тенденциите и да алармира технолога, ако се появява риск от отклонение. Така AI не поема управлението, а служи като навигатор – предупреждава, предлага реакции, подсказва кога е моментът за прехвърляне, охлаждане или друга намеса, за да не се стига до компрометиране на качеството. „На база данните може да предупреди за настъпващи промени, за да вземе технологът необходимите мерки“, обяснява Иванов.

В случая с Тервел и Добруджа това има особена тежест. Регионът вече усеща климатичните аномалии – по-ранно узряване, по-висока захарност, по-напрегнати ферментации. Тази година червените винa са били с много висока захарност и по-трудно ферментиране, но с добри крайни резултати. Именно в подобни условия всяка помощ за навременно взимане на решения е критично важна.

Иванов обаче е категоричен, че AI не може и не бива да заменя човека във винарството. „Не може без човек, защото… не може да направи дегустация на виното“, казва той. Дори най-прецизният алгоритъм не може да почувства структурата, баланса и характерa на виното така, както го прави човекът, който го създава. Ролята на AI е друга – да намали риска от технологични грешки, да освободи време, да позволи на технолога да се концентрира върху по-сложните решения и върху стиловите избори, а не върху рутинното следене на параметри.

В този смисъл изкуственият интелект не е заплаха за занаятчийското вино, а възможност за по-добра защита на качеството. Особено за малките производители, за които една грешка в един съд може да означава загуба на значителна част от годишната продукция, допълнителен инструмент за ранно предупреждение и технологично консултиране може да се окаже разлика между успешна и провалена година.

„Виждам, че има бъдеще на този продукт. Това ще зависи от програмистите и технолозите – по какъв начин ще бъдат насочени усилията им за внедряване. Но смятам, че с колаборация ще направят нещо качествено, което ще има успех“, обобщава Иванов. Така в една добруджанска изба се очертава контурът на бъдещето: не вино, правено от машини, а вино, в което човекът взема решения по-информирано – с помощта на данни, алгоритми и собственото си усещане за вкус.