В навечерието на Деня на народните будители 1 ноември си спомняме за бележития добруджански свещеник Павел Атанасов с помощта на Ани Донева, гл. експерт в Държавен архив – Добрич.

Свещеник Павел (Паскал) Атанасов заема достойно място сред творците на българската култура. Със своето широкомащабно творческо дело като песнопоец, текстописец, артист, поет, духовник, учител, той се нарежда в редиците на бележитите добруджанци, дали съществен принос за развитието на духовната ни култура.

В своя статия, публикувана във в. „Добруджанска трибуна“, бр. 139/30 ноем. 1967 г., журналиста Йордан Дачев споделя за свещеника: „Когато се опитвам да доловя творческия профил на свещеника дядо Павел Атанасов, човека с „мирското име Паскал“, пред духовния ми поглед постепенно се откроява една грудка, малка незабележима отведнаж, но блестяща и примамлива, създадена с филигранната изтънченост и одухотвореност на старинните златари. Вземам я на ръце, разглеждам я и изненадан откривам, че в дланта ми тежи изваяние от самородно злато.“

Павел Атанасов е роден на 30 ноември 1867 г. в с. Паскалево, Добричко. Завършва III – ти прогимназиален клас в Добрич при даскал Стамат Миров. От 1885 до 1899 година учителства в селата Крушари, Паскалево, Свобода и Сенокос, Добричко. През 1899 г. е ръкоположен за свещеник в с. Паскалево. Свещеника служи в храмове в добруджански села, основава в тях училища, читалища и самодейни младежки театрални групи. Още в първите си учителски години дядо Павел, както го наричат добруджанци, започва да събира и записва песни, баяния, поговорки, пословици,  обичаи и гатанки, част от които са публикувани в сборника „Народни умотворения“ издание на тогавашното Министерство на просветата. Усвоил до висока степен изкуството на народния певец, дядо Павел не устоява на изкушението да създаде и свои песни, някои от които са: „Текнали са девет чешми“, „Момкова жалба“, „На игликина поляна“, „Изгряла ясна звезда“, „Проклета да е войната“. През 1955 г. в София излиза от печат книгата на Павел Атанасов „Текнали са девет чешми“ с 52 добруджански народни песни. В същата година той става първият български певец-фолклорист, на когото Президиума на Народното събрание присъжда званието „Заслужил деятел на народното изкуство“, което получава за заслуги за запазването, развитието и популяризиране на българското народно творчество.

На преклонна възраст свещеника дарява на: Института по музика при БАН - текстове на 666 народни песни; Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - спомени за историята на Добруджанския край, които са ценен извор за бита и културата в Златна Добруджа.

 За предадените материали проф. Михаил Арнаудов споделя: „Трябва да сме благодарни, че този стар 90 – годишен човек си е дал толкова труд да събере всичко това, нещо, което вече никой не може да направи...то ще послужи много на науката...трудът не е само ценен, той е извънредно ценен.“

През 1961 г. Гергана Маркова (дъщеря на Павел Атанасов) дарява на Централен държавен архив – негови лични архивни документи, а през 1975 г. на Института по фолклор при БАН – 2210 български и 1500 турски поговорки и пословици, събирани от баща й.

 През 1956 г. Павел Атанасов става член на Съюза на българските писатели, а от 2008 г. Дружеството на краеведите в Добрич носи неговото име. През 2013 г. в храма „Св. Троица“ в Добрич е открит негов барелеф.

 Свещеник Павел Атанасов умира на 10 юли 1960 г. в София. По негово желание е погребан в църковния двор на своето родно село Паскалево.

В Държавен архив – Добрич се съхранява личния архивен фонд от документи на Павел Атанасов, който включва: свидетелство за духовния му сан, Указ на Президиума на Народното събрание за присъждане на званието "Заслужил деятел на народното изкуство", опис на предадените негови документални материали в Българската академия на науките, писмо до него от: Никола Ичеренски за положението на населението в Южна Добруджа, негови стихотворения, сборник-народни песни "Текнали са девет чешми“, спомени на свещеника за историческото минало на селата Паскалево и Сливенци, Добричко, снимки на Павел Атанасов и семейството му, и много други.