Денят обръща внимание на усилията на хората, които заекват, техните семейства и терапевтите да променят обществените нагласи и да намалят негативните представи.
Заекването е разстройство на плавността (или флуентността) на речта, което според някои изчисления засяга около 1 – 2% от населението след детска възраст. Според последните изследвания хроничното заекване е неврологично нарушение, но все още не е открита ясна причина, а по-скоро се наблюдава комбинация от различни фактори. Засега няма доказана ясна генетична причина или предразположение.
Причините за заекването са най-различни: от наследственост през силен стрес, който го „отключва“ (но не е негова причина), или като симптом на неврологично нарушение вследствие на органична травма. Заекването обаче не се появява като имитация на говора на човек, който заеква.
Заекването не се причинява и от психологическа или емоционална травма, макар че може да се „отключи“ след преживяването на такава (психологическите модели, свързани със социализацията и управлението на социалната среда, са по-скоро инструменти за справяне със заекването, а не са негова причина).
Има редица терапии за управление на заекването, като повечето от онези, насочени към младежи и възрастни с хронично заекване, не се стремят да го отстранят, а да научат човека, който заеква, да се справя с него, със стресовите ситуации и с изискванията на социалния живот (тоест да направят заекването „приемливо“).
Както с всички останали хора – старайте се да ги изслушвате, да поддържате контакт при общуването, не ги прекъсвайте и не им довършвайте думите.