Празникът на журналистите в България се отбелязва на Деня на народните будители – 1 ноември. Решението за това е взето от Съюза на българските журналисти (СБЖ), който следва дългогодишната традиция да отдава почит на хората, посветили живота си на истината и словото.

Началото на професионалната общност

Първото журналистическо сдружение в България е Дружеството на столичните журналисти, основано през 1905 година. Сред неговите председатели са едни от най-изявените имена в българската журналистика и обществен живот – Йосиф Хербст (първи председател), проф. Никола Милев, Христо Силянов, Петко Пенчев, Димо Казасов и други.

Дейността на дружеството е насочена към професионалните въпроси, както и към защитата на моралните и материалните интереси на журналистическата колегия в София.

Още на 23 февруари 1908 г. са създадени три важни фонда – „Пенсионен“, „Подпомагане“ и „Журналистически дом“, които поставят основите на социалната подкрепа в гилдията.

Развитие и утвърждаване

На 18 септември 1920 г. е открит Журналистическият клуб, създаден от дружеството. Организацията започва да издава и свой печатен орган – „Вестник на вестниците“, който отразява професионалния живот на българските журналисти и обществените процеси от онова време.

В края на 1950 г. Съюзът на журналистите временно преустановява дейността си и се влива в Профсъюза на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения. На негово място е създаден Централен дом на журналистите, който функционира до юни 1955 година.

СБЖ

На 12 юни 1955 г. журналистическата общност в България се обединява отново под името Съюз на българските журналисти (СБЖ) – пряк наследник и продължител на традициите на Съюза на журналистите в България.

Оттогава организацията защитава свободата на словото, професионалната етика и достойнството на журналистите у нас.