Днес е Денят на свободата на словото в България. Той е обявен на 10 ноември 2003 година, по време на церемонията по връчване на ежегодни награди за журналистика, „Черноризец Храбър“ от Съюза на издателите в България.

Датата е историческа за страната ни, защото на този ден през 1989 година Ноемврийският пленум на ЦК на БКП приема оставката на комунистическия лидер Тодор Живков, което дава възможност на България да поеме по демократичен път на развитие.

Въпреки че през последните четири години България отбеляза скромни постижения в областта на свободата на медиите, ситуацията продължава да бъде подкопавана от постоянни структурни, правни и политически предизвикателства, като се налага спешно действие от страна на правителството и публичните власти за напредък както на вътрешните, така и на наложените от ЕС реформи. Това са основните заключения от доклад за свободата на медиите, публикуван в края на октомври т.г. след тридневна съвместна мисия за установяване на фактите в страната от партньорските организации към Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа и Механизма за бързо реагиране за свободата на медиите (MFRR).

Припомняме, че миналата година Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) представи седмото поредно проучване за свободата на словото в България. То отчете, че българските журналисти работят при непрекъснат стрес на работното място, рекордно висок политически натиск и постоянен риск от атаки със SLAPP дела, известни също като „дела шамари“.

Свободата на словото и на изразяването е сред най-важните граждански свободи. Изразява се в свободата на всеки да изказва публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на властта, упражняване на цензура или налагане на наказание.

Свободата на словото е тясно свързана със свободата на мнението, на религията и съвестта, защото свободата за формулиране и поддържане на идеи добива реална стойност, когато те могат да бъдат изразени свободно.

Едновременно с поставянето на въпроса за религиозната свобода започва да се търси свобода на словото, но исканията за свобода на словото стават все по-настоятелни от 18 век насетне с развиването на Просвещението в Европа. След Втората световна война правото на свобода на мнението и на словото е защитено в приетата от ООН през 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека. Много държави в света също са включили това право в своето законодателство.