Добруджа преживя година, която земеделските производители ще помнят дълго. Кампания 2024/2025 донесе усещане за тревога, разочарование и умора, а в много стопанства – реален страх за оцеляването. Сушата през лятото превърна огромни площи с пролетни култури в безплодни полета и оголи най-болезнените места на сектора – липсата на напояване, зависимостта от валежите и непредвидимостта на пазара.

Сред най-силно засегнатите беше царевицата. Тя, която доскоро носеше стабилни доходи и често спасяваше стопанствата след трудни години при пшеницата, сега се оказа напълно беззащитна пред екстремната суша. В област Добрич добивите паднаха до нива, които малцина от по-възрастните фермери помнят: едва 222 килограма от декар средно. В много полета растенията дори не образуваха кочани. Там, където преди две години се жънеше по тон от декар, тази есен комбайните събираха реколта, недостатъчна дори за покриване на разходите.

За производителите това означаваше само едно – липса на приходи, невъзможност да се плащат ренти и кредити и неизпълнени договори за продажба. Малки ферми, които от години балансират на ръба, се оказаха изправени пред реална опасност да затворят. Прогнозите на бранша вече сочат, че между 30 и 40 процента от стопанствата в някои части на Североизтока са преустановили дейност през последните години – част от тях фалирали, други погълнати от по-големи фирми.

На този фон погледите се насочиха към пшеницата – традиционната сила на региона. Тя остава културата, която и в най-непредвидими сезони дава относително стабилни добиви. Макар последните две кампании да не бяха блестящи, фермерите запазиха площите почти непроменени. За новата сеитбена година в област Добрич вече са засети над един милион декара с пшеница. Това е ясен знак, че земеделците се стремят към предвидимост – към култура, която може да не носи рекордни печалби, но рядко води до катастрофални загуби.

Истинската изненада на сезон 2025/2026 обаче е рапицата. След години на колебания и свити площи културата се завърна впечатляващо в Североизтока. Само за една година площите с рапица в област Добрич се увеличиха почти двойно – от 69 хиляди декара до над 125 хиляди. В цялата страна тенденцията е сходна и общите площи достигат най-високите стойности от 2017 г. насам.

Причините за този обрат са няколко – рапицата предложи по-висока изкупна цена от зърнените култури, стартира добре есента, благодарение на благоприятните валежи В година, когато царевицата се оказа губеща, рапицата се превърна в символ на надежда и възможност.

Прогнозата на председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова е за следващата година в региона да има няколко тенденции - повече рапица, със сигурност повече пшеница и по-малко царевица.

Така Североизтокът навлиза в 2026 година с променена структура на културите. Пшеницата запазва позицията си на стълб на производството, рапицата расте като стратегическа култура, а царевицата – поне за момента – се очаква да се отдръпне, притисната от риска и липсата на напояване. Земеделците се научиха да мислят по-гъвкаво, да търсят баланс между стабилност и доходност и да реагират спрямо климатичните реалности, които вече са част от ежедневието, а не изключение.

Секторът обаче остава пред огромни предизвикателства. Без сериозни инвестиции в напояване, без модернизация на инфраструктурата и без предвидима земеделска политика, климатичните кризи ще се превърнат в ежегодно изпитание. Добруджа доказва за пореден път, че може да бъде гръбнакът на българското земеделие. Но за да остане такава, е необходимо да бъде подкрепена – със стратегия, с технологии и с визия.

Годината на сушата показа колко уязвима може да бъде житницата на България. Годината на рапицата може да покаже, че Добруджа умее да се възражда. И 2026-а ще бъде решаваща – ще донесе ли стабилност или ще задълбочи контраста между надежда и риск. Едно е сигурно: земеделието в Североизточна България вече се променя – и тази промяна няма да е последната.