На 1 ноември – Деня на народните будители, в двора на храм „Св. Троица“ в Добрич, потомъкът на един от първите учители в града, Николай Попов, остави цвете пред паметната плоча на първото килийно училище. Сред изписаните имена е това на неговия прадядо – Васил Попов, един от двамата първи просветители в стария Хаджиоглу Пазарджик, заедно с Иван Кършовски.

В разговор за Про Нюз Добрич дядо Николай разказа с топлота за началото на училищното дело в града. „Първото килийно училище е било в двора срещу днешното ЕрКа. То е било хамбар – децата са пишели на плоча и на пясъка. Така са се учили на четмо и писмо. Първите ученици били шестима, а годината е била 1852-а. Учебниците оттогава са останали в архива“, споделя той.

Васил Попов е бил не само учител, но и духовник – първият будител, както го нарича неговият правнук. Семейството пази и връзка с още едно голямо име – Дора Габе. „Дъщерята на прадядо ми, Тодора, и моя баба е кръщелница на Дора Габе. Кръстил я е самият дядо поп, защото Габе е била еврейка, а кръщенето е станало вкъщи, в каца“, разказва Николай Попов.

Макар самият той да е посветил живота си на медицината, традицията на просвещението в рода му е дълбока. „Повечето от рода ми са били учители и просветители. Аз помня как д-р Бекяров целуваше ръка на дядо ми – своя класен ръководител от българската гимназия по време на румънската окупация. Това беше уважение, което днес трудно ще видиш“, спомня си Попов.

Когато говори за будителството днес, думите му носят едновременно тъга и надежда. „Хората тогава са давали живота си за просвета, а сега политиката е друга. Но будителството не умира – то е в това да помогнеш на дете да учи, да го извадиш от село, ако е будно, да стане човек. Те са давали всичко от себе си, със сърцето, с обичта.“

Накрая, дядо Николай добавя и своето лично послание към младите. „Да не забравят как са жертвали хората, за да има просвета. Да помагат и те, да подават ръка. Защото знанието не се мери с богатство, а с човещина.“