На 18 октомври Българската православна църква почита паметта на света великомъченица Злата Мъгленска, духовен покровител и небесен защитник на българките в чужбина.

Животът и мъченическата смърт на Злата Мъгленска са пример за непоклатима вяра и жертва. Родена в бедно семейство в село Слатина, Мъгленско, през XVIII век, още от малка се отличавала с рядка красота, благочестие и твърда преданост на християнската вяра.

Според житието ѝ, нейната хубост станала причина за голямо изпитание. Млад турчин я отвлича и поисква да се отрече от вярата си и да се омъжи за него. Злата остава непоклатима, дори пред молбите на собствените си близки. Затова е подложена на дълги и безмилостни изтезания, преди да бъде обесена и тялото ѝ нарязано на късове. На 18 октомври 1795 г. тя предава душата си на Бога.

Името „Злата“ произхожда от „злато“, което в древността е символ на вечност и безсмъртие, а означава и „златен“ или „душевно богат“. То е име-пожелание детето да има „златна душа“.

През 2009 г. светицата е избрана за небесна застъпница на българките в чужбина. В нейна чест Държавната агенция за българите в чужбина учреди наградата „Българка на годината“, която се връчва всяка година на 21 януари.

Паметта на Злата Мъгленска се почита от Българската църква на 18 октомври, докато други православни църкви, включително Цариградската и Гръцката, я честват на 13 октомври. На някои от иконите си светицата е изобразена в традиционна народна носия.