На 4 ноември православните християни отбелязват Архангелова задушница – ден, в който се молим за душите на починалите наши близки.

Празникът, познат още като Архангелска, Рангелова задушница или Хрангеловото одуше, е една от трите най-големи задушници според православния календар. Тя се отбелязва в първата събота преди Архангеловден, тъй като съботата е ден, посветен на покойниците.

Във всеки православен храм на този ден се отслужва Обща панихида за упокой на душите на починалите, палят се свещи и се отправят молитви за вечен мир.

Традиционно на Архангелова задушница се посещават и почистват гробовете на близките. Те се прекадяват с тамян и се украсяват с цветя. В миналото най-възрастната жена в семейството преливала гроба с червено вино – символ на Христовата жертва.

Свещта, запалена върху гроба, напомня за вярата и безсмъртието на душата, тамянът символизира чистата молитва, а цветята – добродетелите на покойния.

Архангеловата задушница е известна още като Голямата задушница, тъй като е последната за годината. На този ден се правят общи трапези, като според традицията на масата се поставят седем различни ястия, сред които има и любими на починалия. Първата хапка се оставя на земята, а първата глътка вино се излива – в памет на мъртвите, със словата: „Бог да прости“.

Старите хора вярват, че ако на този ден около вас се появи мушица или пеперуда, това е знак, че душата на покойника е дошла.

На Архангелова задушница се правят и помени, наричани още раздавки или подавки. Те се раздават на близки, съседи, роднини и дори на непознати край гробовете. В раздавките традиционно присъстват вино, варено жито, питки или хляб, месни ястия, сладки, плодове и бонбони.

Житото символизира възкресението, а хлябът и виното – спомена за Христовата жертва.