Лозарската 2025 година донесе необичайно противоречива картина за производителите в Североизточна България. В района на Тервел и Добрич гроздето се оказа забележително ароматно, с потенциал за отлични вина, но зад това качество се крие тревожната реалност на рекордно ниски добиви. За малките стопанства това означава трудна година, в която разходите трудно се покриват, а инвестициите се отлагат.

„Добивите бяха много ниски. Около 250–300 килограма за Мускат и около 400–450 за Мерло, което е много ниско за нашия регион“, разказва Иван Иванов – лозар от Тервел, за когото тази година е поставила повече предизвикателства, отколкото решения. В Добруджа традиционно се разчита на стабилни добиви, а подобни стойности са необичайни и трудни за компенсиране, особено когато разходите растат.

Лозар и майстор-винар от Тервел за тайните на хубавото вино 

Въпреки това природата създаде благоприятни условия за изключително добро качество на гроздето. Иванов описва „аромати, които никога досега не са присъствали във виното“ и говори за „изненадващо добри купажи“. Тази ароматност се дължи на комбинация от климатични особености – продължителни слънчеви дни, топлинни вълни и по-ранно узряване, което промени изцяло темпото на работа в лозята и избите.

Климатичният натиск обаче доведе и до технологични затруднения. При производството на розе захарността на гроздето „прескочи“ планираните стойности и резултатът е по-силно вино от очакваното. „Добре се получи, но като качество не е много хубаво, няма киселини“, признава производителят.

Млад фермер от Добруджа избра да произвежда вино, вместо да пише код (ВИДЕО) 

При червените вина високата захарност затрудни ферментацията, но въпреки това качеството е добро, а при мерлото са се появили „нетипични вкусове – много къпини, горски плодове“, които рядко се срещат в региона.

Икономическата страна на сезона е далеч по-неблагоприятна. Стопаните влагат същите усилия и средства, но с по-малко грозде приходите не успяват да покрият вложеното. „Не можахме да избием разхода“, казва Иванов, а това автоматично означава отлагане на планирани обновления в техниката и технологиите. За малките производители като него всяка година с ниски добиви е сигнал за по-предпазливо управление и отказ от инвестиции в модернизация.

Лозар от Тервел: Тази година берем по-малко, но по-качествено грозде 

Технологично производителите в региона работят с изпитани методи, но с по-голяма прецизност. Беритбата на гроздето се извършва в най-хладните часове, за да се запази ароматният потенциал. Студената мацерация, контролът на температурата и по-продължителната обработка на сортове като Мускат целят да отговорят на търсенето на по-ароматни вина. „Настройката на гроздето да бъде по-продължителна… за да получим по-високи аромати, което смятам, че постигнахме“, допълва Иванов.

Макар проблемите да са видими през призмата на едно стопанство, те са общи за цяла Добруджа. Ранното узряване, високите температури и повишената захарност се наблюдават в целия регион. За производителите това означава по-трудно планиране на беритбата, повече рискове по време на ферментацията и ограничени възможности за обновяване на оборудването и практиките.

Положителната страна е, че винарската година се оказва далеч по-успешна от лозарската. „Хората ще пият доста добро вино“, казва Иванов с известна ирония, макар и това да не компенсира финансовите загуби. За потребителите ароматните вина са подарък, но за производителите са утеха в трудна година.

Надеждите са насочени към следващия сезон. „Да се надяваме догодина да има и за нас да остане нещо, от което да можем да инвестираме в бъдеще“, обобщава Иванов. В условията на климатични промени и нестабилни добиви малките стопанства в Добруджа продължават да разчитат на опита, адаптивността и прецизността си. И макар 2025 година да не донесе очакваната възвращаемост, тя показа, че районът има потенциал за производство на вина с изключителен характер — стига природата да позволи на стопаните да продължат да се развиват.