Книгата на Евгения Кръстева-Благоева „Реките на времето“ ще бъде представена на 25 октомври от 17:00 часа в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич. В литературната среща ще участва историкът и тв-журналист Горан Благоев, редактор на ръкописа. Входът е свободен.

В своя дебютен роман Евгения Кръстева-Благоева поставя въпроси за размишление за вечната борба между доброто и злото, за нуждата от опазване на семейната и националната памет, но и за пречистващата сила на прошката.

Всичко в тази книга наистина се е случило. То е съхранено в родовата памет на два български рода, а чрез съдбите на главните герои капитан Никола Кръстев и Георги Голомехов се разкрива не само трагичната съдба на „бившите хора“ в земния ад на комунизма, но и се рисува моралният портрет на цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето.

На страниците на романа в интимна, неизвестна за широката публика светлина оживяват образите на Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов – освободителя на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров – Майстора, Елин Пелин, Атанас Михов – първия български импресионист, и други. В процеса на писане загубени и забравени  спомени сякаш по собствено желание излизат наяве. Сред тях най-отличителен е неизвестният портрет на Никола от лагера „Белене“, нарисуван с молив върху опаковка на колет от друг лагерист, открит цели 60 години след неговата смърт.

Тази вълнуваща литературна сага за българската история (и неразривно свързаната с нея Македония) в последните 125 години е и хроника за трудните победи на доброто, за непоколебимата вяра и за светлата тъга по Дебелянов, която не изтлява. Изстраданият завет на жертвите на комунизма е, че единствената съпротива срещу злото е в смирението и отказа от търсене на разплата. Само по този начин не продължаваме злото чрез себе си.

Доц. д.н. Евгения Благоева е родена през 1970 г. в София. През 1989 г. завършва НГДЕК “Константин Кирил Философ”, а през 1994 г. получава магистърска степен по история със специализация етнология и втора специалност английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1998 г. защитава докторска дисертация по етнология на тема "Личното име в българската традиционна култура". От 1994 до 2003 г. работи в Етнографския Институт на БАН. От 2000 г. е хоноруван преподавател в Департамента по антропология на НБУ, а от 2009 - доцент в същия Департамент. Автор на изследвания като „Личното име в българската традиция“, 1998, „Всичко за продан“, 2013, „Храна и култура“, 2023, и „Храненето на младите: траектория на вкуса“, 2025.