Денс от 17:30 ч. в Регионална библиотека „Дора Габе“ в Добрич ще бъде представена книгата „В царството на приказките. Приказки и басни“ от Георги Заркин – поет, публицист и земеделец, убит от комунистическия режим в Пазарджишкия затвор. Събитието е част от юбилейната филателна изложба „Добрич Филекс 2025“, посветена на 85 години от възвръщането на Южна Добруджа към България.

По повод представянето разговаряме с неговия син – Лъчезар Заркин, който вече повече от две десетилетия издава и популяризира творчеството на своя баща.

---

Г-н Заркин, нека започнем нашия разговор с книгата, която ще представите днес в Добрич – кога и къде ще бъде събитието и какво очаквате?

Първо, искам да благодаря за поканата и проявения интерес. Радвам се, че чрез вас можем да популяризираме творчеството на Георги Заркин.

Днес от 17:30 ч. в Регионална библиотека „Дора Габе“ ще представя последното издание от неговото творчество – „Приказки и басни“. Това е седмата и осмата книга, които издавам от неговите ръкописи. Каня най-сърдечно всички граждани на Добрич да се докоснат до едно наистина стойностно и хуманно творчество.

Към кого е насочена книгата?

„В царството на приказките. Приказки и басни“ е книга и за деца, и за възрастни. В нея има много мъдрост и нови, непознати сюжети в духа на българската народна приказка. Басните пък са по-дълбоки и философски – насочени и към зрелия читател. Ще представим книгата съвместно с приятели от литературния клуб при читалище „Йордан Йовков“ в Добрич и с г-н Румен Москов.

С какво тези басни се различават от класическите, които всички познаваме?

Те се отличават с изключителна мъдрост и с възможността да се „чете между редовете“. Уникалното е, че са писани в Старозагорския затвор, при строг режим и нечовешки условия. За младото поколение това звучи почти невероятно – в такава обстановка, при физическа и психическа дискриминация, да се твори с толкова доброта и хуманизъм. Това прави творчеството му още по-впечатляващо.

Какво е да израснете като син на Георги Заркин – човек, чието творчество е било забранено и заключено с години?

Това творчество можеше да види бял свят едва след демократичните промени. Дълги години ръкописите бяха пазени като реликви у баба ми – в тетрадки, скътани като най-скъп спомен. Баща ми беше в затвора, когато аз бях едва четиригодишен. Не можех да разбера какво се случва, а за него се говореше лошо – че е непоправим, с „нечут характер“. Едва по-късно осъзнах, че това са били манипулации на режима.

След 1989 г. имах възможност да се запозная документално с живота и смъртта му – заведох дело чрез Военна прокуратура – Пловдив, и открих колко смел и човечен човек е бил той. Така се родиха документалните книги „Вулкан“ (първа и втора част). Те вече са изчерпани, но предстои преиздаване, както и издаването на още негови стихосбирки – имам поне две хиляди неиздадени стихотворения.

Георги Заркин е и драматург – пиесата му „Апостола“ беше преиздадена благодарение на отец Паоло Кортези от Белене, който написа в предговора, че това произведение може да бъде създадено само от човек, преживял политически затвор. Написано е в духа на Шекспир и отговаря на историческата истина – едно наистина уникално произведение.

Какво послание искате да отправите към хората, с които се срещате по време на представянията?

„Искам младите да повярват в доброто и в смелостта“
Лъчезар Заркин пред Про Нюз Добрич

Искам да покажа, че дори в мрачните години на тоталитаризма е имало достойни и смели българи, творци с друга душевност и различен поглед от наложения социалистически реализъм. Това творчество е било умишлено заключено и изолирано, а днес малцина го познават. Надявам се книгите да докоснат повече души, да вдъхнат вяра и оптимизъм, особено на младите хора.

За по-зрялото поколение пък – да ни накарат да преосмислим ценностите си и да си дадем сметка колко висока цена е платил един човек, за да остави след себе си такова духовно наследство.

Корицата на книгата е много впечатляваща. Разкажете малко повече за нея.

Кориците на всички книги са дело на художника и издател Димитър Стоянов – Димо. С него ни свързва искрено приятелство. Той влага в тях собствено творчество – всеки детайл по корицата е свързан с конкретен сюжет от приказките и басните. Така кориците се превръщат в част от самото произведение.

Знаем, че има и пощенска марка, свързана с Георги Заркин, валидирана в Добрич. Разкажете за това.

Да, миналата година в Добрич беше валидирана пощенска марка с лика от корицата на книгата „Фотографът разказвач“, както и пощенски плик. Благодаря сърдечно на „Български пощи“ и на техния екип в Добрич за тази инициатива. Това е признание не само към творчеството, но и към паметта на баща ми.

Благодаря ви за този разговор.

И аз ви благодаря. Радвам се, че чрез вас можем да запознаем повече хора с неговото дело.