На 9 октомври се отбелязва Световният ден на пощите. На тази дата през 1874 година в Берн, Швейцария, е подписан договор за създаване на Всеобщ пощенски съюз, който през 1947 година получава статут на специализирана междуправителствена организация на ООН. 

Още от дълбока древност възниква необходимостта за комуникация на разстояние и обмяна на информация. Особено след създаване на писмеността, размяната на писмени съобщения става належаща. В Древна Гърция, Римската империя, Египет, Персия и Китай съществува добре развита държавна пощенска връзка, която се осъществява с пешеходци или конници посредством щафета. Друг начин е използването на пощенски гълъби със закачено писмено съобщение на крака.

На територията на Западна Европа през 15 век започва да действа частна поща, създадена в Германия, която конкурира държавната. Частната поща просъществува 400 години и е откупена през 1867 от правителството на Прусия. През 16-и и 17 век във Франция, Англия, Швеция и някои други страни възниква централизирана кралска поща. Постепенно с развитието на обществото и науката става наложително пощенски услуги да се извършват в световен мащаб, между отделните държави.

На 1 юли 1879 година България става пълноправен член на Всемирния пощенски съюз. През 1880 г. Княжеството получава първата покана за конференция в Париж и това е началото на официалните международни контакти на българските пощи.

През 1889 година Народното събрание приема Закон за пощите и телеграфите. През 1894 година е приет Закон за устройството на селската поща, съгласно който тя се слива с държавната, като със същия закон се създават пощенски агентства, които се помещават в общинските канцеларии.

1895 година - основана е Пощенската спестовна каса. През първите месеци на 1896 година нейни вложители стават 391 500 души.