Когато думите зазвучат като спомени, а фактите – като живи картини, историята престава да бъде просто минало. Такава бе атмосферата в добричката библиотека, където изтъкнатите историци проф. Милко Палангурски и проф. Веселин Янчев представиха книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ – едно издание, посветено на 140 години от великото дело на българското обединение.

Към авторския екип се присъединява и проф. Петър Стоянович, а заедно тримата предлагат три различни, но взаимнодопълващи се гледни точки към историческото събитие, което превръща България в истинска държава. Залата бе изпълнена с граждани, преподаватели, историци, бивши и настоящи студенти, привлечени не само от темата, но и от силното присъствие на учените.

Съединението като урок по държавност

„Съединението и Възвръщането на Южна Добруджа са двата най-успешни акта на българската държава“, подчерта проф. Милко Палангурски. Според него големите исторически дела стъпват върху ясна идея, решимост за самостоятелност и лидерство, което умее да чува народа си.

Той припомни имената на позабравени герои, чието дело заслужава ново внимание, и отправи ясно послание към съвременните политици: „Историята показва, че успехът идва, когато вярваш на своя народ.“

Историята като вяра в собствените сили

„Съединението е не само географски акт, а акт на духа – на нация, която вярва, че може да промени съдбата си“, сподели проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че българите тогава действат самостоятелно, без външни диктовки, и именно в това се крие големият дипломатически и военен успех на следосвобожденска България.

Проф. Янчев разказа и за невидимите, духовни измерения на Съединението – за куража на един млад народ, който с делата си доказва, че е готов за своята история.

Среща на идеи, не просто на автографи

След представянето се разгоря жива дискусия – с въпроси от публиката, коментари на преподаватели и размисли на студенти. Авторите разговаряха с присъстващите и оставиха автографи, но преди всичко – поводи за размисъл. „Всяка гледна точка е само поредната, не последната“, споделиха професорите, напомняйки, че историята е диалог, не догма.