На 29 септември 2025 г. се навършват 12 години от кончината на Кольо Чалъков – човек с необикновен живот, белязан едновременно от тежко изпитание и от светла вяра. 

Роден през 1941 г. в село Бежаново, Добричко, той от ранни години е принуден да живее с тежка болест, но вместо да се предаде на страданието, Чалъков превръща съдбата си в свидетелство за духовна сила и неизчерпаема надежда. 

Близките му свиделстват, че през целия си живот той нито веднъж не се е оплакал, нито възроптал срещу болестта, която го съпътстваше. 

Въпреки физическите трудности, завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и работи като юрист, където е уважаван за своята почтеност и професионализъм. Наред с това отдава живота си на словото – пише поезия, афоризми и епиграми, в които прозира едновременно неговото чувство за хумор и дълбоката му вяра. 

Кольо Чалъков беше не само талантлив автор, но и благочестив православен християнин. Вярата за него не беше абстрактна идея, а начин на живот – тя го крепеше и вдъхновяваше, превръщайки го в пример за смирение и духовна твърдост. 

Неговото творчество – от сатиричните епиграми до религиозната лирика – е отраз на личната му съдба - живот на кръст, но и на светлина. В него има едновременно тъга и радост, страдание и благодарност. 

Днес, 12 години след смъртта му, Кольо Чалъков остава в паметта на добричлии като човек, който доказа, че нито болестта, нито тежките изпитания могат да сломят духа, когато той е укрепен от вярата в Бога.