В Народно читалище „Йордан Йовков – 1870 г.“ в Добрич се провежда уникален културен проект – „Бяла книга“, посветен на опазването на българския език. Инициативата дава възможност на всеки гражданин или гост на града да запише в специална книга българска дума, която според него е застрашена от изчезване и трябва да бъде „спасена“.

Проектът има за цел да събере богатството на старите, диалектни и рядко използвани български думи, за да бъдат съхранени за бъдещите поколения. След приключването му, „Бялата книга“ ще бъде предадена на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН.

„Има много думи, които вече почти не се чуват“, споделя Красимир Масурски, секретар на читалището. „Думата „грехота“ – кога за последно я чухме? А думата „мале“, тази красива умалителна форма на майка? Или „хартабозин“ – кой днес я употребява?“

Масурски разказва, че инициативата се радва на интерес от страна на гражданите. В читалището вече са поставени четири тома от „Бялата книга“ в различни отдели, като една от тях се намира на самия вход, за да бъде достъпна за всеки желаещ. „Всеки може да напише колкото думи пожелае. Аз самият избрах думата „мале“. Един гражданин дойде и ми каза: „Баща ми винаги казваше на майка си мале. Няма по-топла дума.“ А днес „майчице“ почти не се чува. Майче звучи по-градски, но не носи същата обич“, разказва Масурски.

Проектът не е финансиран и се осъществява изцяло на доброволен принцип. Идеята е на проф. Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища в България. Той лично е посетил Добрич, за да насърчи местното читалище да реализира инициативата, която цели да се разпространи и в други градове. „Тази година се навършват 170 години от началото на читалищното дело в България. Няма по-подходящ момент да си припомним колко важно е да пазим езика си – той е жив организъм“, подчертава Масурски.

Според него езикът се развива непрекъснато, а промените му са естествени: „Един език, един човек, един народ – това са живи организми. Българският език се е променял многократно. Естествено е съвременният език да има повече синтетика – „ъпгрейдвам“, „скролвам“ – младите живеят в квантовата скорост на информацията. Но старият език носи повече органика, повече душа.“

Масурски припомня и значението на 24 май – Денят на българската азбука, просвета и култура, като символ на идентичността ни: „Колкото и да е динамичен езикът, трябва да помним, че пишем на българската азбука. Тя е част от нашия дух и култура.“

Думи, които вече са „спасени“:

За четирите месеца от началото на инициативата, в томовете на „Бялата книга“ своето място намериха десетки красиви и позабравени български думи. Сред тях са:

мале, пъдарин, милосърдна сестра, свян, галениче, милюше, озарен, виделина, чедо, великодушие, родина, бастун, челяд, комат, залък, благоволение, илан, дувар, керледен, нога, търча, песнопойка.

А ето и една дума, избрана от нашия екип – „единение“ – символ на общата мисия да пазим и съхраняваме българското слово, дух, култура.