В училище често се раждат знания. Понякога – мечти. Но има моменти, в които от детските ръчички и чистата им вяра се ражда нещо много по-голямо: живот.
Точно такъв миг преживя ЧОУ „Мария Монтесори“ – първата среща между учениците, родителите и три дългоочаквани бебета, родени благодарение на събраните средства в училището и предоставени на фондация „Искам бебе“.

И в този ден нищо не беше обикновено. Нито усмивките. Нито сълзите. Нито прегръдките, с които времето спря. 

Директорът на училището Надежда Иванова трудно овладяваше вълнението си.
С нескрито вълнение тя каза: „В годишния ни календар има малко събития, които ме карат да се чувствам толкова развълнувана. Днес ни събира желанието на нашите деца и нашите преподаватели да посрещнат най-скъпите гости за годината – тези прекрасни момченца.“

На Благовещение се случи чудото на доброто: Жест на деца от Добрич дари семейство с рожба

В залата – тишина. Тихото потропване на детски крачета. И три малки момчета – Божидар от София и близнаците Калоян и Борис от Бургас – които сякаш носеха със себе си светлината на чудото. До тях – родителите им. До родителите – децата от Монтесори, чиито малки ръце някога бяха създали гривнички, свещници, картички…
И така, без да го разбират, бяха запалили искрата на живот в две семейства, борили се дълго за своята мечта.

Директорката върна всички към началото – момент, който изглеждал нищожен, но променил съдби.

В коридора, между два часа, една майка – Деси Демирева – просто казала:
„А защо да не подкрепим фонд „Искам бебе“ с това, което сме направили?“ 

Чудото на доброто: Жест на деца от Добрич дари семейство с чакана рожба, дори две

И така започнало всичко.
Първите гривнички, първите изрисувани свещници, първите малки коледни чудеса били изпратени на каузата.
И всяка година след това училището продължавало – с коледни базари, пролетни базари, благотворителни балове.

Децата били научени на най-важното – да даряват добро.
Да знаят, че някъде там „туптят малки сърчица“, защото те са го направили възможно.

Идеята да се направи прощъпулник за бебетата била приета с вълнение.
Оказало се, че денят – сряда – е символичен:
ден за пъргавост, за успех, за растяща Луна и растящо щастие.

Когато директорката търкулна питката, децата избухнаха в смях и аплодисменти.
Най-малките пълзяха след нея, а родителите гледаха със сълзи в очите – защото това не беше просто ритуал.
Това бяха първите стъпки, подкрепени от цялото Монтесори семейство. 

Основателката на фондация „Искам бебе“ Радина Велчева призна, че 20-годишната история на фондацията не помни подобен момент: „Никога не сме правили такава среща. Благодаря ви, че днес виждаме децата, помогнали да ги има Борис, Кристиян и Божидар.“

Сълзите ѝ бяха видими. А когато сне от шията си своя личен медальон – символ на всички деца, родени благодарение на фондацията – и го подари на училището, залата изправи на крака.

„Този медальон трябва да остане тук. Моите деца да се учат от вашите деца.“

Мария Георгиева, координатор на „Искам бебе“ – Добрич, също трудно намираше думи.

„Като майка, чакала девет години, знам какво означава тази среща. Никога досега деца не бяха помагали на деца… и да видят резултата пред себе си.“

В този ден училището не беше просто училище.
Беше дом.
Беше кръстопът на мечти.
Беше място, където детските ръце правят най-чистата магия. 

И когато вечерта приключи, едно чувство остана във въздуха – че това е само началото. Че Монтесори семейството е пораснало. Че там, където има обич, усилия и вяра, животът винаги намира път.