85 години по-късно: Живите спомени на Стефан Стоилов от освобождението на Добрич

Pro News Dobrich

25.09.2025

На 25 септември 2025 г. се навършват 85 години от възвръщането на Южна Добруджа към България. С подписването на Крайовската спогодба през 1940 г. историческата справедливост възтържествува – след 22 години румънска окупация, земята между Дунав и Черно море отново се връща в пределите на Майка България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич.

За милиони българи това е паметен момент, но за малкия тогава Стефан Христов Стоилов от Добрич, който е бил само на 7 години, той остава най-яркият спомен в живота му.

"Имах историческия късмет да срещна Освободителната българска армия като първокласник в българското училище „Йордан Йовков" в Добрич", разказва 92-годишният Стефан Стоилов, роден на 15 септември 1933 година в Добрич, който тогава се нарича Базарджик.

Няма друг празник в живота ми, който да е оставил такива чувства на радост и вълнение, както това на 25 септември 1940 г. Това беше всеобщо, като някаква магия, която ни беше обладала тогава – че ние сме вече свободни и румънците ги няма. Незабравимо е.“ – сподели той пред Про Нюз Добрич.

Стоилов, който по-късно става офицер и инженер в областта на радиотехниката, си спомня живо за румънската окупация на родния град.

Детството под румънска власт

"Моите спомени от румънската окупация на родния град са белязани от силното чувството, което родителите ми и фамилията ми имахме, че въпреки всичко сме българи", споделя той.

Семейството живеело точно срещу училище „Христо Ботев", където в двора се провеждали представления на ученици, включително и българчета, облечени в младежка форма - тъмносини панталони или поли и блузи в наситено жълто. Те марширували на фона на румънски маршове. Съседи им били румънски семейства, с които нямало общуване.

Асимилацията на българското население била държавна политика. В детската градина възпитателката с тънка пръчица в ръцете възпитавала децата да говорят на румънски. "Когато влизаш сутрин в стаята вдигаш ръката с фашистки поздрав и казваш „Да живее Румъния!" Ако не си вдигнал добре ръката - тя с пръчката удря. После ти казва „обърни ръката" и удря по кокалчетата", разказва с болка в гласа старецът.

По-големите сестри на Стефан имали право в събота на няколко часа обучение на български език, но през 1937 или 1938 година тези часове се отменили. Тогава бащата решил да организира прехвърлянето на най-голямата му дъщеря Иванка през границата около Вълчи дол в България, където тя завършила Априловската гимназия в Габрово.

Зверствата на румънския режим срещу българското население

Стоилов припомня и за зверствата на румънския режим срещу българското население. Спомня си разказите на баба си за това как румънски войски заграждали събралото се население и откарвали мъжете на гарата с вагони, където ги убивали с картечници.

"Най-печалното е, че и сега румънски политици поставят въпроса за връщането на Южна Добруджа към Румъния. Този национализъм се внушава на румънския народ от поколение на поколение", завършва с горчивина в гласа 91-годишният свидетел на историята.

Семеен албум разказва за Освобождението на Добрич преди 75 години / Бранимир Ханджиев, личен архив

Паметният ден – 25 септември 1940 г.

Малко преди освобождението бащата на Стефан получил информация, че българите ще дойдат. От началото на септември 1940 година той шиел знаменца в магазина на Тодор Стоев в центъра на града. "Той ми даваше знамена, аз ги криех под пуловера и ги разнасях при приятели на семейството. Имаше подготовка, че българите ще дойдат", спомня си Стоилов.

В деня на освобождението първокласникът Стефан стоял със своя клас точно срещу музея, на ъгъла на градската градина. "Всички тръпнехме в очакване на българските войски, чакахме ги дълго време и нямахме търпение. Вървеше музика, след музиката бяха войските. След като музиката мина край нас вече нямаше спиране, втурнахме се към войниците. Те ни прегръщат, ние ги прегръщаме", разказва той възторжено.

"Идват българите, ние българите се събираме заедно - ние от Добруджа с българите от Стара България. Румънците ги няма. Няма го онова притеснение, че има някой, който те притеснява на улицата", допълва очевидецът.

През румънската окупация в Добрич имало много силно присъствие на полицията, въоръжена с гумени палки. "Тяхното присъствие се чувстваше във всяка къща на добруджанци. Като видим полицаите трябваше да бягаме, за да се скрием", си спомня Стоилов.

На този исторически ден у дома на семейство Стоилови дошъл един българин-писател на име Плочев, който подарил на малкия Стефан книжка "Давай Ежко, давай Бежко, ти си цял герой!" Преди да дойдат българите, на децата дали по едно албумче с царското семейство и книга с разкази на Елин Пелин и Ангел Каралийчев.

Радостта от свободата

"Няма друг празник в живота ми, който да е оставил такива чувства на радост и вълнение, както това на 25 септември 1940 година. Това беше всеобщо, като някаква магия, която ни беше обладала тогава - че ние сме вече свободни и румънците ги няма. Незабравимо е", заключава Стефан Стоилов.

Пред общината седмици наред имало музика, хора, веселби, български момичета и момчета, облечени в най-хубавите си дрехи, които играели. Тържествата били не само на площада, а във всеки дом. И това била голяма радост - някой от Стара България да дойде на гости.

Заветът на един съвременник

Днес, 85 години по-късно, Стоилов е на 92 години и спомените му са живи, сякаш е било вчера. За него възвръщането на Южна Добруджа е не само личен, но и национален празник, който никога не бива да бъде забравен.

„Няма по-голяма радост от това да видиш как твоят народ отново е свободен. Това е урок за поколенията – че свободата не се подарява, а се отстоява.“

На снимката: Фамилията на Стефан по майчина линия. Той е на около 7 месеца и е в скута на баба си, 1934 г.

На снимката: 1959 г., малко преди Стефан Стоилов да постъпи във ВА "Г. С. Раковски"

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ

Роден, когато над Добруджа се веят
Румънски знамена,
но българин записан съм
в църковните книжа.

Стефан, нося името на
Стефан Караджа,
бунтовникът, бил се за
Българската свобода.

За добруджанци нямаше
и мир, ни свобода.
Гонеха ни власите,
Пребиваха, убиваха.

И всеки, който показваше се
Българин
В онези времена
без съд или присъда
в затворите с години
Гниеха.

И помня как сестрите ми, задъхани
Прибираха се у дома,
подгонени от агенти,
след като се криеха
в мазета да четат и пеят
на български
стихове и песни
на Вазова и Ботева, и заветите
на Левски Дякона.

Събираха се у дома на кафе
лелите, съседките, които
говореха и също пееха.
Чувам и сега, мелодии и думи силни:
„ти ли си мале тъй жално клела…“
и през сълзи,
„не плачи майко, не тъжи…“
Аз българче бях, когато
караше ме „домна“ госпожата
при влизане в занималнята
с вдигната ръка, вместо „Добро утро“
да изричам
„са траяска романиа!“

По ръцете и главичките
с пръчици ни биеха.

Това бе моята Добруджа,
чуждата страна тогава,
люлката на изгряващата
Аспарухова държава.

Помня, баща ми тайно шиеше
българските знамена,
които скришом разнасях на
приятели в чаршията.

Обичам Добруджа лете,
с обширните житни поля,
разлюляни в равнините,
далече слели се
с небесните простори.

Свистенето на вятъра
през зимните нощи мразовити,
снежните бури, преспи и
безпътица
в гонитба през степта.

Най-светъл, запомнящ се ден
от моето детство
остана
утрото, с моите еднокласници
на ъгъла на парка
със знаменца
размахвахме ръце, засмени
на нашата войска.

И под звуците на музиката военна
и всеобщото „Ура!“
прегръщахме се с „Добре дошли!“
ОСВОБОДИТЕЛИ
с целувки и цветя,
и многодневни добруджански тържества.

Това бе празник на
Освободена Добруджа,
Големият исторически
Празник на България.

Стефан Стоилов
25.09.1940г., град Добрич
феврувари 2024г, гр. София
село Радуил, в полите на Рила 

ВАШИТЕ СИГНАЛИ

Сигнализирай за проблеми в градската среда и нередности при разходване на публични ресурси.

Приложението agoradobrich.com осигурява единна точка за комуникация с гражданите, фирмите и институциите за подаване на неспешни сигнали във връзка с отклонения от нормалните условия на градската среда. Създадено е, за да осигури ефективна комуникация между гражданите и общинската администрация. Приложението работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Достъпът до него е безплатен.

Тук имате възможност да сигнализирате за проблеми на територията на общините от област Добрич, като опишете проблема, добавите илюстративни файлове и посочите местонахождението му.

  • Инфраструктура
  • Чистота
  • Обществен ред
  • Водоснабдяване

ЗА ПРОЕКТА

“Гражданите и бизнесът – гарант за по-ефективно местно управление“ е проект на „Про Нюз Добрич“ ЕООД по програма „Следващите 10 – в подкрепа на значими идеи през следващите десет години“ на Фондация „Америка за България“, направление „Добро управление на местно ниво“. Изпълнява се от „Про Нюз Добрич“ ЕООД в периода декември 2020 г. – юни 2022 г. Проектът цели насърчаване на публичността при разходването на публичните средства, ефективно противодействие на корупцията, поставяне на гражданите в центъра на всички демократични институции и процеси.

Този сайт използва само бисквитки (cookies), които не съхраняват лични данни. ПОЛИТИКА ЗА БИСКВИТКИ

РАЗБРАХ