Изложба на живописеца Йордан Кацамунски се открива в Добрич
Pro News Dobrich
01.09.2025
Гостуващата изложба живопис „Йордан Кацамунски“ от фонда на ХГ „Илия Бешков“ – Плевен ще бъде открита в Художествената галерия в Добрич на 4 септември от 17.30 часа. Експозицията е разположена в две от залите на галерията и включва 33 платна.
Художникът е роден на 30.05.1943 г. в Плевен. През 1971 г. завършва Академията за изящни изкуства в Белград, Югославия, специалност „Живопис“ в класа на проф. Младен Сурбинович.
От 1972 г. участва в представителни национални изложби на съвременното българско изкуство във всички европейски държави, САЩ, Япония и др.
Самостоятелни изложби: София – 1974, 1980, 1983, 1987, 1990, 1993; Орешак – 1977, 1990; Будапеща – 1981; Плодовик – 1982; Плевен – 1983; Сливен 1984.
Награди: 1971 – III Национална младежка изложба; 1975 – IV Национална младежка изложба; 1978 – V Национална младежка изложба; 1982 г. – Триенале на реалистичната живопис – София – почетен диплом; 1983 г. и 1987 г. – награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ – Съюз на българските художници.
Член е на Съюза на българските художници. Живее и работи в София. Починал е на 4 юни 2015 г.
Из интервю с Аксиния Джурова:
- Страх ли те от лицата на хората? Защо рисуваш ефирните си женски създания без лица?
- Но имат очи.
- Да, но вместо очи ти правиш дупки, какво виждат те с тях?
- А защо трябва да виждат? Мълчанието не се вижда, то се усеща…..
(Аксиния Джурова, „Изчезващата памет. Срещи по пътя“, т.7)
„… Данчо продължи да следва своята линия на живописване, далеч от цветната предизвикателност и афектация, с дървета с обезлистени корони, самотни интериори, натюрморти с цветя, картини, предполагащи към вътрешно самовглъбение и съзерцателност, спиращи естествения ход на времето.“ (Аксиния Джурова, „Изчезващата памет. Срещи по пътя“, т.7)
„… Да си призная, не бях виждала толкова нежна монохромна живопис и сюжети, препращащи към подсъзнанието, което се настанява през нощта в теб, за да ти напомни за крехката линия, разделяща реалния от иреалния свят…“ (Аксиния Джурова, „Изчезващата памет. Срещи по пътя“, т.7)
