Книгата "Магия ли е българската храна" с премиера в Добрич на 8 септември
Pro News Dobrich
01.09.2025
В Регионална библиотека „Дора Габе“ на 8 септември от 14.00 часа ще бъде представена книгата на акад. Атанас Атанасов „Магия ли е българската храна“. В литературната среща ще вземат участие акад. Кирил Боянов, акад. Иван Гранитски и Кирил Вътев, бивш министър на земеделието и храните. Организатор на събитието е издателство „Захарий Стоянов“.
За разлика от мнозина, авторът акад. Атанасов не противопоставя генните технологии на биологичното земеделие, а ги разглежда като удачни и съвместими за ефективното развитие на агрохранителните системи по света и у нас. Книгата е своеобразно продължение на неговата първа книга „Живот и наука през моите очи“, издадена през 2020 година. Тя представлява уникално по рода си изследване за връзката на българското биоразнообразие и храни, и тяхното взаимодействие с генома на българите, микробиома, който ги населява и тяхното здраве и дълголетие. Авторът има за цел да улови тънките струни на човешката душа, която би накарала човека да мисли, че храната също има не само своя геном, но и енергия и излъчване, които ще могат да променят човека в желана от него насока.
Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат значение не само за сегашното, но и за бъдещото поколение. Авторът е известен не само като един от пионерите на растителната биотехнология в България от 1967 година, но и със значимите резултати, които той постига в направленията тъканни и клетъчни култури, генетичното инженерство и омикс-технологиите. Много от тях са намерили отражение както в реномирани списания на света, а така също и в селекционните полета на България и редица западни държави и селекционни фирми.
Из книгата
„Мъдрото изказване на Хипократ 400 години преди н.е. за значението на храната като лекарство, днес придобива нови измерения.
Съвременните технологии ни дават все по-големи възможности да проследяваме храната от полето до нейното поставяне к трапезата. От своя страна изкуственият интелект и квантовите технологии, които вече навлизат в живота ни, ще ни съ-югеождат като часовник на ръката, който ще показва кои храни да консумираме съобразно собствения ни генотип и този на придружаващия го микробиом и моментното ни здравословно състояние. С това ще настъпи истинската епоха на персоналнана медицина.
Редица от тези въпроси са отразени в разделите, поместени по-нататък. Сигурен съм, че те ще открехнат вратата за ново мислене по тези въпроси на всеки един от нас и ще ни помогнат да имаме едно по-здравословно дълголетие. Едновременно с това обаче много ми се иска да поставя и потърся отговора на куп други въпроси, свързани с връзката на храната с нравствените качества на човека и дали в това нейната най-голяма магия!? Дали истинската българска ни прави повече българи и обратното. Но коя е истинската храна на този свят, след като от средата на миналия век по същество се промениха сортовете, технологиите на отглеждане, почвата, климатът, а биоразнообразието намалява едва ли не всекидневно. И след като този факт е повсеместен, то дали тази негативна енергийна промяна няма връзка с нашето душевно обедняване, което наблюдаваме напоследък, а не можем да дадем елементарно обяснение защо се случва. Редно ли е 1% от хората в света да притежават 90% от неговите богатства и да има война в средата на Европа, която в момента се счита, че е най-цивилизованият континент? Всички знаем, че това не е редно, но защо е така, не можем да посочим аргументирано кои са причините, които ни довеждат до такива анормални състояния!?
Можем ли ние, учените, с новите познания на генетиката, физиологията, биохимията, химията, физиката, микробиологията, биотехнологиите, нанотехнологиите, математиката, изкуствения интелект, биоинформатиката, квантовите технологии да върнем обратно качеството, вкуса и аромата на оригиналната храна, които сегашното поколение не познава. Или обратно, ще доведем до задълбочаване на проблемите с храната и изхранването.”