Св. Симеон Стълпник, известен сред българите още като Симеон орач и Симеон брульо, е християнски светец живял през IV - V век. Според житието му е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни християни. На 18-годишна възраст постъпва в манастир, след което заживява първо в манастир с други монаси, предполагаемо в областта Халеб, Сирия, а след това и сам - като отшелник в трудно достъпна планинска пещера. По-късно решава да се изолира напълно от света, като заживява в каменна кула, висока 40 лакти, изградена по негов проект, поради което е наречен Стълпник.

От летния Симеоновден започва есенната оран и сеитба. Празникът се свързва с началото на нов годишен цикъл, на нова земеделска година. Това намира отражение и в различните други названия, които има – Нова стопанска година, Симеон орачо, Симеон сърп, Симеон брульо. На местата, където сеитбата се прави по-късно, на този ден се извършва ритуално засяване. 

Обредите на летния Симеоновден са концентрирани около семето за посев и са насочени към осигуряването на бъдеща добра реколта. Преди празника свещеникът благославя семето, в църква или по домовете. В семето слагат пепел от три кадени вечери, орехи, китка от босилек, вързана с червен конец. От прекаденото семе, жените посипват около къщите. 

Когато изпраща сеяча стопанката обикаля три пъти колата с впрегнатите волове, ръси пепел пред нея и по-рядко зад нея и изсипва котел с мълчана вода. При банатските българи колата минава през слама, покрита с червена престилка. В Средна Западна България и на отделни места в Северозападна България обредно се коли кокошка или червен петел – жертва за св. Симеон. Перата и костите на птицата заравят в първата изорана бразда или хвърлят в течаща вода. 

Сеячът, облечен в бяла риза, се прекръства с лице на изток и потегля към нивата с пита и варена кокошка. При изгрев слънце вдига високо питата и като благославя за плодородие, я разчупва. Едно парче хвърля на изток – за птиците, второ парче дава на воловете, трето заравя в земята за смока стопанин на нивата, а четвъртото изяжда. Бесарабските, тракийските и малоазийските българи търкалят питата и гадаят за реколтата. 

На този ден не се дава нищо назаем, най-вече огън, жито, брашно, хляб и пари, за да не се изнесе плодородието от дома и да не се „измами” плода на нивата. На някои места оставят портата отворена – „да дойде берекета”. 

Летният Симеоновден е празник на жените, които още не са се отродили (които все още раждат) и особено на бременните.