Преди началото на всяка учебна година, за новопостъпилите гимназисти в ЧПГТП „Райко Цончев“ в Добрич, учениците от горните класове и екипа на училището подготвят няколко дни пълни с емоции и незабравими преживявания. Защото са убедени, че по този начин, в неформална среда, адаптацията на осмокласниците е по-лесна и приятна. Винаги отделяме и един ден за образователна екскурзия като във фокуса е културно-историческото наследство на нашия край. Защото Добруджа не е само безкраят на равнината, безпощадният степен вятър и ароматът на прясно изпечен хляб. Добруджа е история, пропита с болка и ново начало, осеяна с каменни чешми, навремето служили за водопой на добитък и да утолят жаждата на уморения от странстване пътник, сега – нерядко съдържащи и паметен знак, така че когато човек се наведе към чучура, той свежда и чело пред паметта на героите от войните за освобождение на България, споделят от учебното заведение.

Един ден из Добруджа и докосване до нейната същност и непреходност, в това се превърна опознавателната екскурзия с ученици от ЧПГТП „Райко Цончев“ в Добрич. Първата спирка беше Каралезката чешма, под огромно орехово дърво, за която Йовков пише: „ От едната и от другата страна на чешмата е бяло шосе и всеки, който мине по него, отива ли, или се връща, отбива се на чешмата да пие вода. И може би рядко някой ще го каже, но в душата на всекиго е благодарност към бога и хвала към онзи, който беше направил тая чешма и чието име сякаш вечно шепнеха струите на трите чучура."

Младежите бяха и част от събитие, организирано от читалището в село Дъбовик, посветено на Крайовския договор и съдбата на българите от Северна Добруджа с участието на главния уредник в РИМ – Добрич Цветан Сашев, кмета на Генерал Тошево Валентин Николов и историка, културолог и директор на Иновативната гимназия „Райко Цончев“ Надежда Иванова. Гостите на форума научиха любопитни факти за историческия момент от 1940 години и как той определя съдбата на хиляди преселници от Северна в Южна Добруджа, които трябва да изоставят всичко – покъщнина, добитък, домашни любимци, целия си досегашен живот и да започнат всичко отначало, оставайки верни на своята принадлежност към българското. Тази картина от човешки съдби допълни късометражен филм по темата, направен от възпитаници на гимназията. Те срещнаха публиката със свидетел на събитията, който вече не е между живите, но тогава е бил дете и до своята кончина пази спомена от преломния момент, подложил на изпитания дух и вяра, преобърнал човешки съдби. Преди да потеглят от селото на Дора Габе младежите разгледаха малката музейна сбирка в читалището, която представя артефакти, свързани с поетесата, останала в световната литературна история с мащабния си преводачески труд, с детските творби, някои днес част от учебниците по литература в други страни.

Обядът отведе младите хора в двора на действаща каменна мелница в град Генерал Тошево, където домакините им разказаха за историята на своите предци, опазили земите и поминъка си. Сега техните следовници влагат труд, воля и любов, за да осъществят биоземеделие и да предлагат на пазара чиста продукция. Учениците опитаха типични добруджански гозби, като палачинки от лимец със сладко от рози, смокини или динени кори, няколко вида сирена и характерния лападник, по автентична рецепта с домашно приготвени кори от лимец. На трапезата събраха възторзите на децата три вида хляб – от спелта, ечемик и лимец, просто поръсени с шарена сол или с „най-вкусната домашна лютеница“, опитвана досега. С благодарност и очаровани от вкусната добруджанска храна учениците се отправиха по стъпките на Йовков, водени от историка от Музея за нова и най-нова история в Добрич Христо Полянски. Те зърнаха Нейчовата круша и със сигурност ще разлистят книгата с разказа „Вълкът“, за да преживеят чудото, за което се разказва в него, усетиха атмосферата на Филиповата кръчма, послушаха за нейния собственик Филип Сивков, единствен тогава притежаващ патефон в региона, надникнаха и разгледаха музейната сбирка в село Красен, където Йовков е учителствал най-дълго. В голяма част от творбите му Дорбуджа е вплетена с образи, места и истории, пресъздадени само както писателят хуманист умее – за съвременния читател в малко архаичен стил, но с разкази, които докосват душата и тя не може да остане безразлична, защото всичко е разказано с толкова обич и проницателност.

Има пътища, които са просто връзка между едно населено място и друго. Има и други, които са връщане назад във времето, едно докосване до други светове, населени с други хора и техния свят, който има своите идеали, мечти, неволи и посоки. Нашият път за среща с културната история на Добруджа завърши в село Житен и мемориалния комплекс „Неовършания харман“. България е вече част от Обединена Европа и то със своята ясна идентичност. Това предполага поколенията да знаят и помнят своята история, така, както ни учеше Паисий. Това, което човек може да изпита и да направи, е дълбок поклон пред светлата памет на героите – мъченици на Добруджа и пред онези личности, пренесли страната ни на световната културна карта. Младежите получиха за спомен бяла лястовичка с послание за надежда, нещото, без което животът е невъзможен.