Археологическите разкопки на нос Калиакра продължават да разкриват впечатляващи свидетелства за богатството и значението на древното селище през ранновизантийската епоха. Три златни монети от началото на шести век са открити в така наречения "Квартал на богатите", съобщи директорът на Историческия музей в Каварна Пенко Георгиев. Находките включват солиди на византийските императори Юстиниан I от 527 година и Анастасий I, които представляват изключително ценни свидетелства за икономическата активност и социалната структура на средновековната Калиакра.

Монетите са открити при разчистването на сектора в началото на археологическия сезон и се добавят към подобна находка от музейната колекция, извадена по време на разкопки в същия сектор през 80-те години на миналия век. Според експертите, вероятно в този район е имало активен оборот на такива монети или пък се касае за групова колективна находка, която е била разпръсната във времето. Липсата на металдетектори в предишни десетилетия е довела до това археолозите да се фокусират предимно върху разкриването на архитектурните останки, което обяснява защо подобни артефакти се откриват чак сега.

Кварталът, в който се извършват сегашните разкопки, се намира срещу богатия некропол, който в миналото е дал значими находки като Татарската плячка и пръстена на Георги. Тази локация потвърждава връзката между жилищния район и гробищните комплекси, където са били погребавани представителите на местната аристокрация. Активната търговска дейност в района се потвърждава от присъствието на солиди - високоценни златни монети, които са служели като разплащателно средство за висшата класа и военачалниците, но не са участвали в ежедневния пазарски оборот поради големия си номинал.

Отличното състояние на монетите се обяснява именно с тяхната функция като престижно разплащателно средство, което не е било използвано ежедневно. Тези солиди са част от съкровище, събирано в периода между V и VI век, и според директора на музея представляват доказателство, че в този квартал е живеела аристокрацията на Калиакра. Находката е толкова повече значима, че досега на Калиакра не са откривани подобни елитарни артефакти.

Тазгодишните археологически разкопки започнаха на 5 август под ръководството на директора на Националния исторически музей доцент доктор Бони Петрунова. Екипът се състои от значително повече участници в сравнение с предишни години - 25 работници, осигурени от Община Каварна, в сравнение с обичайните 10-15 души от предни сезони. Допълнително в разкопките участват десетина археолози и стажанти, както и за втора поредна година група от 14 ученици от Националната гимназия по древни езици и култури "Свети Константин Кирил Философ". Увеличеното финансиране позволява по-продължителна работа на терен, като експедицията ще продължи до края на септември.

През този сезон археологическите проучвания са насочени към некропола, който се намира срещу "квартала на богатите". Целта е да се изследва мястото, откъдето древните жители са били изпращани в задгробния живот, но паралелно ще продължи и проучването на златния квартал, в който са живеели. Амбициозната задача на екипа включва и опит за локализиране на петата църква, която е обслужвала некропола.

Откриването на златните солиди от VI век не само обогатява знанията ни за икономическата мощ на древна Калиакра, но и потвърждава нейното място като важен търговски и административен център в Черноморския регион през ранновизантийския период. Находките свидетелстват за присъствието на заможна аристокрация и активни търговски връзки с Константинопол, което прави Калиакра още по-значима в контекста на средновековната история на българските земи.