Депутатът от Добрич Деница Сачева: Еврозоната ще направи България лидер на Балканите (ВИДЕО)
Pro News Dobrich
23.07.2025
Деница Сачева – народен представител от област Добрич, председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика, областен координатор на ГЕРБ-Добрич:
Г-жо Сачева, Вие бяхте избрана неотдавна за вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Какво означава за вас и за ГЕРБ този избор?
Фактът, че се избира българин на такава позиция, е изключително важен преди всичко за авторитета на страната и за възможностите ѝ да защитава интересите, както на държавата, така и на общото ни европейско бъдеще. Това ни дава по-голяма сила в нашата позиция и в мнението, което отстояваме.
Темата за приемането ни в еврозоната е актуална. Чухме финалното „да". Какво означава това за хората? Ще се подобри ли и как начинът им на живот? Защото мнозина са притеснени, и то не случайно, след подобни изказвания от страна на много ваши колеги политици.
Знам, че в момента, може би, страховете и притесненията са повече от рационалните гласове. Но трябва да имаме предвид, че в рамките на настоящото изключително бързо икономическо развитие, което се случва не само в Европа, но и в целия свят, България не може да бъде остров, който сам по себе си да постига по-добри икономически резултати и по-голям растеж. Ние трябва да бъдем част от общност, и най-естествената общност, към която принадлежим, е европейската общност.
Именно членството ни в еврозоната ще ни даде възможности за по-добро икономическо развитие. Това означава по-добри възможности за фирмите, по-добри възможности за нашите компании износители, по-добри възможности за хората, които биха искали да инвестират, защото те ще се чувстват по-сигурни да инвестират в по-стабилни банкови системи.
Разбирам, че за голяма част от нашите съграждани това може би звучи малко отвлечено и като че ли не е за тях, но ако това не съществува, няма как да имаме работа. Няма как да имаме по-високи доходи. Няма как младите хора да искат да останат в България и няма как да сближаваме различията между България и останалите държави членки, така че всъщност да не се налага миграция, а да можем да изграждаме тук своето благосъстояние.
Това, което се случи, е наистина исторически успех за България. Знам, че отново може би за повечето хора носталгията по лева ще продължи и ще ги държи дълго време. Но трябва да си даваме ясна сметка, че в съвременните реалности все повече млади хора използват телефоните си, за да плащат сметките си. Все повече има картови разплащания и всъщност парите дори физически престават да съществуват като платежно средство.
Може би това, което трябва да остане в съзнанието на хората, е че не е важно какъв е видът на валутата, а важно е какво може да се купи и каква е покупателната способност. Вярвам, че покупателната способност на българските доходи ще бъде по-висока след влизането ни в еврозоната.
В свое интервю казахте, че след влизането в еврозоната следващата цел на България трябва да бъде да стане най-богатата държава на Балканите. Не е ли утопия това?
Не е утопия. Още повече, че ако погледнете икономическите резултати в момента на балканските държави – Гърция и Румъния ни изпреварват съвсем малко. Обаче Румъния не е страна членка на еврозоната. Дори в деня, в който излезе решението за приемането на България в еврозоната, знаете, че у нас се цитираха множество румънски медии, в които се коментираше, че България е изпреварила Румъния.
Мисля, че е въпрос наистина на това да имаме ясна управленска програма и политическа стабилност, за да може да има по-голям икономически интерес към България. Показателите, които разглеждахме с колегите в ГЕРБ, показват, че България в рамките на три до четири години може съвсем реалистично да бъде наистина лидер на Балканите по отношение на икономическо развитие. И отново казвам – покупателна способност на нашите доходи. Тоест не говорим за номиналното, а за това какво можеш да си купиш с тези пари.
Много повече сега наши съграждани, които се връщат от чужбина, се връщат да работят в България именно заради разликата в покупателната способност. Защото едно е да вземеш, примерно, 3000 евро, но разходите за живот да са 2500, и друго е да вземеш 2000, но разходите за живот да са максимум 1000.
В този ред на мисли – според вас адекватно ли е поведението на президента именно по отношение на еврото и приемането ни в еврозоната? Първоначално искаше референдум, а след приемането ни дори не излезе с изявление...
По неволя се наложи да коментирам президента почти непрекъснато. Но имах възможността в друго интервю да кажа, че вместо да бъде генерал, който е изразител на храбростта и лидерството, той се явява някак си като генерал от засада. Седи някъде скрит в храстите и изскача само в краен случай.
Самият факт, че той няма позиция в момента, много ясно показва, че всъщност се опита да навигира общественото мнение в лична полза. Ако той имаше ясна позиция против еврото, до момента щеше да е изразил и да е казал: „Аз съм против членството на България в еврозоната поради това, това и това". Той не каза такова нещо, защото това би го дискредитирало веднага международно и няма да може да върши нито една от тези свои международни визити с елементи на екскурзии, които прави до момента.
Същевременно той не каза честно и открито пред българските граждани: „Аз съм за еврото", защото се притесни, че ще изгуби онази част от българското население, което може би си мисли, че той всъщност е против еврото. Тоест той нарочно не заема никаква позиция и лавира, за да може неговата липса на позиция да бъде разбирана във всички възможни посоки.
И точно това е нечестното поведение – не е лидерското поведение в момента, в който трябва честно да кажеш на българските граждани, че каквито и неблагоприятни последици да има – емоционални или свързани с определено объркване, което може да настъпи – това е съществена крачка напред, която дава бъдеще както за хората, които са предприемчиви и икономически активни, така и за всички млади хора, които трябва да намерят своята перспектива.
Не мога да не попитам за пенсионната реформа. Вече няколко години си говорим за нея. Дойде ли време да се направи и достатъчно стабилна ли е обстановката в страната, за да могат управляващите да си позволят да предприемат такъв ход, защото знаем, че не е никак лесен?
Неслучайно не говорим в момента за реформи, а говорим за усъвършенстване на пенсионната система. Виждате, че за разлика от всички други пъти, в които се втурваме и правим хаотично нещо или правим бомбастични заглавия, този път тръгнахме от това да се подготвят анализи, да се слушат много повече експертите. Неслучайно поискахме да има пътна карта за това как ще се развива пенсионната система. Тоест искаме да поставим всички наши бъдещи действия на изключително здрава експертна основа.
Няма как обаче, ако имаме два пъти повече хора, които излизат в пенсия, от тези, които влизат на пазара на труда... Няма как, ако непрекъснато даваме все повече и повече пари в пенсионната система – почти двадесет и три-двадесет и четири милиарда са за тази година пенсиите, а същевременно всички са недоволни както от размера, така и от разпределението на тези пари. Няма как да продължаваме да си затваряме очите и да казваме: „Ами нещата ще се подредят от само себе си." Трябва да имаме ясни стъпки и действия.
Мисля, че по определени точки имаме политически консенсус. Например за това, че всички пенсии, които не са от трудова дейност, трябва да отидат в социалното подпомагане. Имаме може би общ консенсус около това, че трябва да се направят всички необходими решителни мерки за борба със сивата икономика и за това да се плащат реалните осигуровки.
Със сигурност трябва да се въведат мултифондовете във втория стълб, което означава, че не само хората ще могат да си избират пенсионен фонд, но ще могат да избират и как да бъдат инвестирани техните пари. Ако имат, да кажем, 1000 лева, те сами ще преценят дали всички тези 1000 лева да бъдат инвестирани консервативно, средно рисково или високорисково, или пък да бъдат разпределени – 200 лева високорисково, 250 по-малко рисково, остатъкът с умерен риск. Всеки, според това какво разбира, знае или преценява за собствените си пари, ще може да направи това, защото увеличаването на нашите пенсионни спестявания се извършва по този начин – като се инвестират тези средства.
Тъй като се инвестират обикновено за дълъг период от време, дългият период минимализира тези рискове, защото възможно е да има пропадане в някой от периодите, но когато парите са инвестирани 20, 30 или 40 години, възвръщаемостта със сигурност е много по-голяма.
Трябва, разбира се, да се повишава и финансовата грамотност на хората, защото всички бъдещи пенсионери ще бъдат със все по-висока финансова грамотност от тези, които се пенсионират днес, и всеки ще има много по-високи претенции по отношение не само на доходите, които ще получава, но и по отношение на цялостната среда за дългосрочна грижа, която държавата ще е организирала за възрастните хора.
Това означава повече телемедицина, повече услуги в домашна среда, повече възможности за услуги, свързани с рехабилитация и долекуване. Възрастните хора ще бъдат все по-активни с развитието на изкуствения интелект. Има прогнози, че средната продължителност на живота може би ще бъде дори над 100 години. В един момент ние не можем да смятаме, че това нас не ни засяга, защото някак си е в бъдещето. Толкова бързо се развива животът, че бъдещето понякога се крие зад ъгъла.
Как ще коментирате арестите на представители на „Продължаваме промяната"? Всъщност има ли аналог с ареста на Бойко Борисов и случилото се след него?
Не бих искала да коментирам арести, и то такива, които са потвърдени на две инстанции в съда, защото не е моя работа да коментирам нито съдебната система, нито криминалните прояви. Но не може да се правят подобни аналогии, защото арестът на лидера на опозицията тогава – господин Борисов – и на колегите Владислав Горанов и Севделина Арнаудова бяха изцяло политически арести, признати от съда като незаконни и съответно осъдени от международната общност като незаконни. В случая имаме арест, потвърден от съда на две инстанции, което означава, че най-вероятно се съдържат доказателства, които са накарали съдиите да вземат това решение.
Искам обаче да обърна внимание, че ние трябва като общество да вземем решение дали искаме или не искаме да борим корупцията. Защото когато става въпрос за обвинения, свързани с престъпления на политически лица, обикновено винаги се казва: „Това е политическо, има тук някакво отмъщение или нещо друго". Затова ми се струва, че от тези диалози трябва да излязат политиците. Там трябва да говори повече съдебната система.
Трябва да обърна внимание, че ако искаме да имаме независима съдебна система, то трябва да се доверяваме на тази съдебна система. Независима съдебна система и силни институции ще има тогава, когато върху тях няма никакво въздействие. Но като казвам „никакво", не значи не само политическо, но и обществен натиск, и медийно правосъдие, защото това също е опит за влияние в една или друга посока, да се вземат решения, които да са свързани с общественото мнение. Затова съдебната система е отделна независима власт – защото трябва да взема своите решения абсолютно безпристрастно.
Знам, че общото клише е, че всичко е развалено в съдебната система. Но все пак искам да припомня, че в съдебната система работят десетки хиляди хора и не можем да твърдим, че всички те са корумпирани, недостойни или склонни да вземат решения под натиск. Трябва да направим така... Моята тревога е, че докато непрекъснато реформираме съдебната система, сме на път напълно да я разградим и да направим абсолютно нефункционална и неработеща, което в крайна сметка би послужило само на нечисти интереси.