Изграждането на една вятърна турбина от нейното производство до въвеждането ѝ в експлоатация в България, включва редица технологични, логистични и административни стъпки. Всеки функциониращ ветрогенератор е резултат на дългогодишно планиране, инженерна прецизност и тясно сътрудничество между различни институции.

Вятърните турбини инсталирани в България най-често са произведени от водещи немски, датски или испански компании. В процеса участват и български фирми, които доставят композитни материали за витлата на ветрогенераторите. Това не само насърчава местното производство, но и подкрепя икономическата независимост на Европейския съюз.

Самото производство на турбините е високотехнологично. Използват се бетон и стомана за кулите, композитни материали за лопатките и усъвършенствани електронни и механични системи за управление. Всеки елемент преминава през стриктен контрол за безопасност и ефективност.

Логистичната фаза също представлява едно сериозно предизвикателство. Дължината на една лопатка може да надвиши 80 метра, което изисква специализирани транспортни платформи, полицейски ескорти, а понякога и временни затваряния на пътища. В отдалечени райони често се налага укрепване на мостове и завои, както и изграждане на временни пътища и площадки. Всички тези инфраструктурни подобрения се финансират от инвеститора, но в дългосрочен план остават в полза на местните общности.

Подготовката на площадката започва с геоложки проучвания за осигуряване на стабилна основа. Изграждат се обслужващи пътища и подземна мрежа от кабели, а бетонни фундаменти осигуряват стабилността на кулата. Определят се зони за разполагане на кранове и монтажна техника.

Свързването към електропреносната мрежа изисква съгласуване с Електроенергийния системен оператор (EСО). Проектират се трансформаторни станции и измервателни уредби, а системата за свързване се изгражда така, че да гарантира надеждно и ефективно подаване на енергия към потребителите.

Процедурата по разрешаване на проекта е строго регламентирана. Необходима е оценка на въздействието върху околната среда, съгласуване с градоустройствените планове и взаимодействие с местните власти. Вземат се предвид фактори като наличие на защитени видове, шумово и визуално въздействие, както и правилно съхранение на почвения слой. Българското законодателството също така изисква и минимално отстояние от 500 метра между турбината и най-близкото населено място.

Социалният принос на проектите за възобновяема енергия също играе важна роля. Пример за това е ангажиментът на CPC Bulgaria да предоставя ежегодно дарение в размер на 1.5% от произведената електроенергия. Това се равнява на приблизително 560 000 евро годишно, които могат да бъдат използвани в подкрепа на местни нужди – от училища и болници до пътна инфраструктура и културни инициативи.

Производството на чиста енергия чрез вятърни турбини не се изчерпва с изграждането на съоръжения. То е резултат от сериозна подготовка, техническа експертиза и спазване на редица екологични и социални ангажименти.