Знаете ли, че динята се състои от 92% вода? Нищо чудно, че е толкова освежаваща! Хората ядат този вкусен, сочен плод от хилядолетия и всичко започва в Древен Египет. Твърди се, че отглеждането на дини е започнало в долината на Нил още през второто хилядолетие пр. н. е. Семената на динята са открити дори в гробницата на Тутанкамон. Рисунки на различни видове дини са открити и в древноегипетски надписи.

На 3 август този древен сочен и вкусен плод се почита в Национален ден на динята.

В своя творба „Трагедията на тъпака Уилсън“ Марк Твен описва динята като „това, което ядат ангелите“.

Сладкият плод, на който се наслаждаваме днес, е резултат от мутации в хода на хилядогодишно отглеждане. Семена от диня се продават на търговци, минаващи през търговските пътища в пустинята Калахари в Африка. Оттам отглеждането на диня се разпространява в цяла Африка. Произходът на прародителя на динята е в Африка, след което се разпространява в средиземноморските страни и други части на Европа. До края на девети век отглеждането на дини става обичайно в Китай и останалата част от Азия.

Според „Речника на американската храна и напитки“ от Джон Мариани, думата „диня“ се появява за първи път в английския речник през 1615 г.

Динята се използва и като зеленчук. В някои страни тя се пържи, вари или маринова. При пържене, кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена в Китай и Русия.

Отново в Китай може да опитате печени динени семки, овкусени с подправки. В Западна Африка те се използват за приготвянето на супа и други ястия или се изстискват за масло.

Любопитно е, че има над 1200 разновидности на сочния плод в над 96 държави по света.

В различните райони на България, до динята може да видите надпис карпуз или любеница. Това са другите две имена, с които този плод е известен у  нас.