След което изпълнената до краен предел зала избухна в бурни аплодисменти. Тази вечер концертна зала "Добрич" бе свидетел на истинско музикално чудо. От първите тактове на концерта, част от националното турне "Музикална магия 2", беше ясно, че предстои нещо извънредно. Маестро Камджалов, с характерната си харизма и темперамент, превърна диригентския пулт в магическо място, откъдето извираха звуци, способни да докоснат най-дълбоките струни на човешката душа.

Когато Вероника Тодорова прегърна акордеона си, инструментът сякаш оживя в ръцете й. Нейните пръсти танцуваха по клавишите с такава лекота и прецизност, че създаваше впечатлението, че музиката се ражда сама от себе си. Редом с нея, Атанас Маринов - нареченият "българският Паганини на кларинета" - извличаше от инструмента си звуци, които варираха от най-нежното шепнене до най-страстния вик на душата.

Програмата бе избрана с изключително вкус и умение. Чайковски се преплиташе с Бизе, Брамс разговаряше с Пиацола, а българският фолклор в симфонична обработка създаваше мостове между традицията и съвремието. Всяко произведение бе изпълнено с такава страст и прецизност, че границата между изпълнители и публика се стопи напълно.

Особено вълнуващи бяха моментите, когато двамата солисти водеха музикален диалог. Акордеонът и кларинетът се преплитаха в съкровен разговор - въпрос и отговор, предизвикателство и приемане, нежност и сила. Този музикален дует разкриваше нови измерения на всяко произведение, превръщайки го в уникално изживяване.

Концертът протече без антракт, но това далеч не умали интензивността му. Напротив, музиката течеше като непрекъсната река от емоции, водена лично от маестро Камджалов, който създаде онази вдъхновяваща и съкровена връзка между сцената и залата, която прави истинското изкуство незабравимо.

Публиката в Добрич се оказа на височината на събитието. Нестихващиите аплодисменти говореха за искрената признателност и възхищение. Няколко пъти музикантите бяха извиквани на бис, а залата сякаш не искаше да пусне тези изключителни артисти.

Вероника Тодорова, която след 17 години зад граница се завърна в родината и вече е заместник-кмет в родния си Троян, доказа отново защо е спечелила толкова признания на европейските подиуми. Нейното майсторство, шлифовано в Германия, Италия, Австрия и още десетки страни, блестеше във всяка нота.

Атанас Маринов пък потвърди репутацията си на виртуоз от световна класа. След престоя си като соло кларинетист във Филхармония "Даежон" в Южна Корея и многобройните си изяви в Европа, той се завърна в България, за да подари на родната публика моменти на истински музикален екстаз.

А маестро Йордан Камджалов, носител на най-престижната премия за класическа музика в Германия, отново доказа защо е сред най-търсените диригенти на три континента. Неговата способност да извлича от оркестъра звуци, които докосват сърцето, се оказа неповторима.

Но най-трогателният момент остана изпълнението на "Лале ли си, зюмбюл ли си" в памет на Верка Сидерова. В тези минути залата се превърна в храм на паметта, където музиката стана мост между земното и вечното, между миналото и настоящето, между народната традиция и класическото изкуство, а Добрич бе свидетел на нещо много повече от концерт.